Какъв референдум може да има в държава, в която ваксините „чипират“ и 5G мрежата „пръска с Ковид“?

„Мнението и на 10 000 мъже е без значение, ако нито един от тях не знае нищо относно въпроса“.
~ Марк Аврелий 

В момента се намираме в исторически връх относно човечеството. Сега е върхът в колективната свобода у човешкия род. Изключвам русия, Беларус и Северна Корея. И подобните им. Те са изключение. Не са правило. Говоря за общото ниво, като теглиш чертата. Средноаритметично за света. 

Никога преди, в която и да е епоха, светът не е познавал такава свобода за изразяване, за имане на мнение, за споделянето му и за споделянето му БЕЗ тежки последствия за споделящия ги. 

И същевременно сега е и моментът, върхът… на мрънкането у колективното човечество, че са му ОГРАНИЧЕНИ правата. 

Сега е върхът на онова, което може (малко свободно) да се нарече power to the people. 

И видяхте какво представляват дъ пипъл, като получиха повече пауър. Изяждат се едни други с настървение. Вижте един обикновен пост във Facebook в какво се превръща. Нападки, псувни, заплахи, обиди. Това е мястото, на което е СВОБОДЕН да комуникира с целия свят, а той го използва за мрънкане или за псувни. 

Подозирам, че пещерното още не е напуснало човека, но пък вече са му дадени в ръцете прекалено силни и сложни играчки, с които да може да натвори куп проблеми и щуротии. 

Хранейки страховете и омразите си с тези нови свободи (оценете иронията!), колективният човек все повече започва да се увлича по диктатури и НЕсвободи, започва да гласува за протофашисти и да изповядва НЕсвободата като свое житейско правило. 

Що за абсурд е това?

Живеем във време, в което хора публично се оплакват, че им отнемат свободата на словото; хора, които пишат как им забраняват да пишат; хора, които разказват как им забраняват да говорят и хора с хиляди (понякога милиони) последователи, които се жалват, че са цензурирани. 

Живеем във време, в което всеки споделя каквото му хрумне, но – ако еди-колко-си хора не го видят и лайкнат – „горкият“ смята, че е цензуриран; или, ако се случи някой да не е съгласен с него – също се чувства цензуриран. 

Бъркат това на никой да не му пука за мнението ти с това да си цензуриран. 

Липсва елементарно разбиране за заобикалящия свят. И да… точно в момента, в който знанието е най-обширно и най-лесно достъпно. 

Вижте това:

Демокрацията по света отслабва поради войните и политическата поляризация

„Демократичните стандарти в световен мащаб са се понижили“.

„От 74 считани за демократични държави, само 24 – представляващи едва 7,8 % от населението на света – са описани като „пълни демокрации“, т.е. „държави, в които не само се зачитат основните политически и граждански свободи, но и в които има тенденция да се поддържа политическа култура, благоприятстваща просперитета на гражданите“.

Искам да повторим: „Липсва елементарно разбиране за заобикалящия свят“.

И тук удобно се наместват кемтрейлсите, страхът от 5G, рептили, ваксини, страхът от технологиите, страхът от новия свят. 

И благодарение на това имаме едни фалшиви политици, които не спират да обещават, че ще се борят срещу несъществуващите страшилища от два реда по-горе…

Крайната десница води в проучванията в няколко страни преди изборите за Европейски парламент

Разбира се, тук идва и най-древният и удобен страх – страхът от различните. Имигрантите. Чужденците. Идеалната хранителна среда за крайно-десните популисти.  

Тези некадърници, без да бъдат подкрепени от хората, не могат да виреят. Подозирам, че дори не биха могли да имат и нормална работа изобщо, защото ЕДИНСТВЕНИЯТ им талант е да манипулират изоставащите. Без това, няма да стават и за елементарна нископлатена работа, защото тя е много над нивото им, а те не са нито можещи, нито сръчни. Самият Хитлер е бил несполучил в живота, заобиколил се с други несполучили в живота сърдити киселяци. Повечето му имитатори са негови копия. 

Правят всичко възможно (а то е често тъпо и опасно), за да създадат повече страхове, за да бъдат избирани и назначавани. 

С това умопомрачават тълпата и създават предпоставка за разрушаване на демокрацията. 

Демокрацията, която… оказа се – почти няма средства за самозащита, защото вратичката „свобода на словото“ добре се използва ИМЕННО от онези, които искат да дойдат на власт и да унищожат свободата на словото. 

Същите хора, на които разчитат тези, са хората, които се изяждат едни други най-често в онзи социален експеримент, който наричат „социални медии“. 

Помните ли интернет ПРЕДИ социалните медии? Беше любезно място, което имитираше живия живот и насърчаваше възпитано поведение. Хората не контактуваха така често с напълно непознати, контактуваха повече с познати (като в живия живот). И се държаха по-възпитано, задаваха въпроси, получаваха отговори, търсеха и намираха. 

Докато не дойде ерата на социалните медии, която накара всеки да се почувства задължен да се изказва за всичко. И то не любезно. Намериха начин да си излеят агресията и тъпотията, само че скрити от екрана и клавиатурата – насилваш доброто поведение, без последствия. 

Сега всеки се чувства длъжен да е едно от следните неща на ежедневна база:

1. комедиант;
2. агресор;
3. политически/социален/спортен/военен анализатор и коментатор. 

Под най-обикновени и лежерни новини от света на спорта или музиката се появяват коментари от типа: КВО МЕ ИНТЕРЕСУВА ТВА БЕ! СТИГА НИ ЗАНИМАВАХТЕ С ГЛУПОСТИ! 
(Или неговият еквивалент в комедиант mode – правейки същото, но със сарказъм, мислейки си, че е оригинален.) 

Дори под реклами на услуги и стоки е същото. Какво ги било интересувало, защо ги занимават. 

Ако сложим настрана социалните медии (този грозен и несполучлив социален експеримент, който показа истинското лице на съвременния човек), ще трябва да си представим как даденият Индивид Х вижда залепена реклама на улицата, която му предлага уроци по пеене (да речем), той взима телефона, обажда се на онзи, сложил рекламата, и започва да му крещи: „Какво ме занимаваш с тия глупости?! Кой го интересуват уроците ти?!“ и да му тресне телефона. 

Не е много адекватно, нали? Но това е ежедневното поведение на мнозина в социалните медии. И те започват да виждат и истинския свят по същия начин. Агресията се мултиплицира и става модел на поведение. Начин на живот. 

Така те се превърнаха в основното оръжие в най-новата война – войната за мозъците на хората. И към този момент виждате, че средновековните доктрини, насилието и диктатурата печелят тази война. 

И ето сега – на базата на всичко това – имаме желанието да се правят референдуми за всяко нещо в България. 

На базата на кои знания тази част от населението се почувства в позицията да определя политиките за всички ни?

Правете сметка, че най-много референдуми искат точно същите, които се фукат с „народняшкото“ си. Народняшкото им пък се изразява в гордостта да не четат и да казват неща, като „аз може да съм прост и да не разбирам, но…“ 

Но? Но какво? Как хем се самоопределяш като „прост и не разбираш“, хем искаш да задължаваш целият народ да ти играе по свирката? Какво разбираш от икономика, че да решаваш за еврото например? Теб – който не го е домързяло, не те е водил за носа. При положение, че четеш САМО фалшиви новини и следваш САМО фалшиви политици, които лъжат, как ще си съставиш ти мнение, че да определяш курса на цяла една държава? Хърватите казват, че са много по-добре от приемането на еврото, твоите „източници на информация“ ти обясняват, че хърватите изнемогват и че едва ли не скоро ще станат канибали, за да оцелеят. И ти не можеш да потърсиш и намериш истинската информация, изгубен си в море от манипулации. И това е една от лесните теми – с леснодостъпна информация. Представи си по-сложните…  

Че искат и да го правят за всяко нещо това с референдумите. 

Ние за какво въобще имаме политици, ако народът ще управлява с референдуми? За какво са ни политици, експерти и институции, след като формулата ще е „Гочо, Дачо и Въчо казàха на референдума“?

Това е тълпата, която се страхува, че ваксините я „чипират“ и пет джи мрежите пръскат болести. Те искат да има референдум за всяко важно нещо… като под „важно нещо“ започват да стоят и все по-дребни и по-дребни неща, като кои паметници да се реставрират и кои – не. 

Тая мания за референдуми, според вас, за колко време ще се изроди в „референдум за смъртното наказание“, а след това и до „референдум за публични екзекуции по стадионите“? 

Щото на мен ми се струва, че за има-няма десетилетие талибаните ще започнат да се учат на нашите референдумаджии. 

Ето ви една много полезна мисъл на световния шампион по шах Борис Спаски: „Компютърната ера пристигна и вече повлия всичко около нас: анализи, подготовка, информация. Сега вече друг вид талант се изисква – способността да можеш да синтезираш идеи“.

Разбира се, той говори за шахматната игра и новите тенденции за подготовка на състезателите, но…

… съгласете се, че олицетворява всичко в света. Компютърната ера е тук и способността да можеш да синтезираш идеи е ключова за оцеляването на човечеството. 

А ние имаме хора, които се крият от клетките на мобилните оператори и си мислят, че ваксините ги чипират. Хора, които искат да управляват посредством референдуми. 

И, стъпвайки на техните рамене, теренът ни се напълни не неможещи некадърници, които някак си станаха политици и няма да се посвенят да взривят държавата, подклаждайки страхове и омрази. И не, не им пука за последствията.

…

„Мнението и на 10 000 мъже е без значение, ако нито един от тях не знае нищо относно въпроса“.
~ Марк Аврелий 

_____________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
 

Последвайте канала на