Руското посолство не почете паметта на Левски, както мълча и на Съединението и Независимостта. За разлика от украинското и американското

20 февруари 2024 16:43
1962
0

Има ли изненадани?

Че дори и копейките не са изненадани. Те имат и „обяснение“, разбира се. „Не заслужаваме“, щото сме предатели.

Ако отворите страниците на трите посолства, ще видите, че украинското и американското са почели паметта на великия Васил Левски, както и преди ни честитиха годишнините от Съединението и Независимостта.

Руснята мълчи. Преди обаче не пропусна да ни нарече „подлоги“… да, това не го „забрави“, публикува го гордо на страницата си. Губернаторката може и да не си е направила труда да научи български, както правят другите посланици, но си имаше преводач, който го беше избацал на български достатъчно добре това с „подлогите“.

За Левски, Независимостта и Съединението руснята мълчи.

За разлика от посолствата на истинските ни партньори, които знаят що е взаимно уважение и какво значат нашите герои за историята на Европа.

Ако не ви мързи, можете да разгледате само две от ФБ страниците на партньорските посолства – това на САЩ и това на Украйна, за да видите как се изразява съпричастност и уважение. Сополството на руската федерация кисело и сърдито, демонстративно мълчи, за да ни припомни, че русия е била и против Съединението, и против Независимостта, че даже са насъсквали султана и сърбите срещу нас за отмъщение, а и че граф Игнатиев добре си е свършил „работата“ по поръчката за обесването на Левски.

На страницата на руснята, ако не ви е гнус да отворите, ще видите тонове и тонове пропаганда за какво ли не, за американско химическо оръжие в Украйна и други чудеса на научната им фантастика, която към днешна дата, за тяхно съжаление, е далеч от нивото на Стругацки.

И не, не съм изненадан, защото за тях българските герои винаги са били пречка. Те винаги са карали местните говн*яди да принизяват българската история и да я подменят с руски митове, винаги са целяли да накарат местните да си мислят, че без руснята сме нищо и да не почитат националните си герои до степен повече от татус или лице на плажна хавлия.

Ето до какво са докарали част от местните (слава Богу, само част):

А помните ли великите „бисери“ на човека с обувки на платформи по повод 24 май?

И на част от „местните тук“ така си им харесва. Харесва си им да не им зачитат празниците, да не им зачитат героите, явно са национални трансджендъри (демек, роден в тяло на българин, ама се чувства руснак). Защо не вземат най-после голямото и окончателно решение и не се „оперират“ за смяна на националността – руската държава сега с отворени обятия ще ги посрещне, ще им даде по един паспорт и един автомат и ще им обещае такъв живот, че и Барон Мюнхаузен няма да е в състояние да им го обещае.

Ако може с все руските агенти, резилдента, курнела и копейката да си сменят националността.

А, за да не ви е скучно в този сив вторнишки следобед, ви предлагам избрана селекция от „бисери“ от последните две години, които да ви онагледят защо определени хора винаги ще са с капаци на очите и нищо не може да ги разубеди; защо ще предпочитат най-големият паметник да е на съветската армия, а не на Левски или Ботев и с пяна на уста ще защитават това. И защо, колкото и да се пишат патриоти, душичката им винаги ще си остане предателска.