Как „религия и патриотизъм“ замениха „комунизъм и интернационализъм“ в главите на русофилите

И как „Прогресивните“ сили се превърнаха в „Консерватори“.
…

Сегашните русофили, претендиращи да са „леви“, гордеещи се с приемствеността си с някогашните комунисти, направиха един много интересен завой и предадоха всичко, с което се наричаха, за да запазят позициите си. 

А последователите им, явно имащи памет на златна рибка, са напълно ОК с това и не виждат проблем. 

Когато едно време обучаваха на русофилия, пробутваха интернационализъм (шовинизъм, национализъм и патриотизъм бяха врагове на доктрината) и комунизъм; религията беше опиум за народа и се говореше за „прогресивни“ сили, които се присмиваха в лицето на закостенелите консерватори, чорбаджии и изедници. 

Справка: Иван Вазов са го заклеймявали като „великобългарски шовинист“. Ако сега чувате за това, ето ви повече по темата:

Не „Аз съм българче“, а целия Вазов са забранявали комунистите

Кратък цитат (колкото „за цвят“ по темата): 

„Комунистите са заклеймили Иван Вазов като „великобългарски шовинист“. Още преди 1944 г. българските комунисти са плюели по Вазов. В различни комунистически издания… в т.нар. български работнически литературен фронт, се започва масирана атака срещу Иван Вазов, продължила и след 9 септември 1944 г. 

Освен това, освен, че го обвинявали във великобългарски шовинизъм, са го мразили и по друга линия – бил син на чорбаджия. 

След като Вазов изпада от учебниците, а и четенето му се демонизира, човекът, който го спасява, е руснакът академик Николай Державин. Той (бил е славист и българист, почетен член на БАН и член на Академията на науките на СССР) е харесвал творчеството на Вазов и е публикувал дори монография за българския писател. 

Державин е бил съветски фактор, с когото на нашите подлизурковци се наложило да се съобразят, та „Под игото“ и „Епопея на забравените“ се връщат в училище“.
…

Интернационализмът, воден от Москва, беше техният идеал. Днес патриотизмът ги води. Точно обратното, демек. 

Преди заклеймяваха религията, присмиваха се на вярващите, че са „суеверни бабички“, днес се кръстят най нашироко, с най-голям замах, най-демонстративно, кичат се с кръстове и крещят за Православието. 

Ходи ги разбери. 

„Прогресивните“ сили уж търсеха всичко модерно и гледаха в бъдещето. Днес – пак същите – се кичат с определението „консервативни“ и се скъсват да бранят „традициите“. 

Всичко това е напълно логично и има обяснение. Завоят към русофилията. През деветдесетте имаше скъсване с всичко съветско – и тук, и в русия. Все още комунизмът миришеше лошо и споменът беше пресен. 

След идването на власт на путин през 2000 г. започна бавната, но стабилна пропаганда в русия и в бившите сателити. 

За да се „издокарат“ като нещо НОВО, трябваше да се дистанцират от старото. По стар руски модел, се престориха на нещо ново. Както болшевиките се издокарват като „нови“ и се разграничават от всичко царско, така и новите руснаци се разграничиха (уж) от съветското. 

Но в основата си беше все един и същ руски империализъм и мания за завладяване на света. Маските се сменят, целта си стои. 

За да се дистанцират от комунистическата смрад, станаха „религиозни“, „традиционалисти“ и „патриоти“ с вкус на шовинизъм, който се изроди чак до фашизъм и нацизъм. 

И това се проповядваше и тук. Пак с цел да се докаже, че само русията споделя „ценностите“ ни. Те не бяха наши ценности, но за 20+ години убедиха някаква част от природонаселението, че баш това са му ценностите и че цял живот са му били те, дори когато е славословил „интернационализма“ и е плю по религията, пак е бил религиозен патриот. 

И после – защо държат образованието у нас в кома… Да бе, защо ли наистина?

Сега имат нахалството да се самоопределят като „леви хора“ и „леви сили“. 

Подиграват се на всяко едно малцинство – било етническо, било по сексуална ориентация, било дори жертви на домашно насилие. Но се имат за „социалисти“ и „леви“.

Простата истина е, че не знаят, никога не са знаели и не искат да научат какво означава да си „социалист“ и „ляв“.

Вероятно не вярват, че Димитър Благоев—Дядото, който може да се нарече пионер на социалистическата идея у нас, е казал: „Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите“.

Димитър Благоев—Дядото: „Русофилството е грубо политическо суеверие“

Сегашните копейки – начело с курнела, коцето, зеленочорапски, абеветата, маяма, отлюспените от курнела и т.н. – с гордост се имат за „наследници“ на Благоев, но някак си… точно тази му мисъл… я забравят. 

Много интересно, нали?

И „Социалистите“ днес са милионери, каращи западни коли, а човешките права и равенство са им през… нали. Те са срещу малцинствата и борят „джендъра“. И все пак се наричат „леви“ и „социалисти“. И не могат да разберат защо това е противоречие. И не виждат проблем в това. И каквото им кажат любимите им ватници, на това ще вярват. Утре, ако им заповядат да станат атеисти, пак ще станат. Ако им кажат да са интернационалисти, ще станат, ще заклеймяват патриотите. Каквото им кажат. Вече са го правили. Ще го направят пак. И ще кажат, че цял живот са били интернационалисти и нивгаш дори не са били шовинистични патриоти, ще плюят и на религията и ще я заклеймят и нея – „опиум за народните маси“.

И по времето на ссср… „социализмът“ им беше по Оруелски: всички са равни, ама някои са по-равни. 

русия никога не е била „лява“, винаги е била фашистка. Дори погромът срещу евреите е оригинално взет от руската империя; Хитлер от тях се е учил. По времето на ссср пак си е фашистка диктатура – с лагерите на смъртта, преследването на опозицията, убийствата, тайната полиция; сега е същата фашистка диктатура. От Иван Грозни досега – все едно и също. 

Само маските се сменят. 

Трябваше им да увлекат широките народни маси, престориха се на социалисти, взеха властта и пак си стана фашизъм, както обикновено. 

Но нашите ****** до ден днешен им вярват, че онази помия, наречена съветски социализъм, е всъщност истинският социализъм. Докато то си е чисто и просто фашистка диктатура с миризма на ватенки и сельодка. 

Както и си мислят, че уж демокрацията, дето им я сервираха децата и внуците на ЦК и ДС, дето се самоназначиха за бизнесмени и политици, е истинска демокрация. 

А, като видят истински социализъм и демокрация – в Скандинавските страни – се присмиват (ама със завист и злоба, де…) и ги наричат джендъри и меки китки. 

Ходи ги разбери. 

__________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на