„По данни на пресата човекът е бил лекуван в психиатричната болница в Раднево, а там се лекуват тежки психични разстройства и най-често психози. Характерно за психозата по принцип е, че човек излиза извън реалността и има нереални възприятия. Това обяснява и неговото поведение на бягство с колата и на евентуална заплаха, която оправя към случайни хора“.
„С поставена диагноза параноидна шизофрения е бил починалият след гонка с полицията в Стара Загора Пламен Пенев. Той е бил лекуван в болнично заведение 11 пъти, съобщава „24 часа““.
… НО!...
…???...
...
11 ПЪТИ лечение в специализирано заведение, при диагноза параноидна шизофрения, човекът е имал шофьорска книжка. Нека перифразирам: МВР, WTF?!
...
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Новина от вчера:
Новина от онзи ден:
Предложиха и полицаите да се тестват със същите тестове и изведнъж се оказаха „компрометирани“ и че не стават, и че дават „грешни резултати“.
Цитат от текст от 4 януари:
„Полицаите открили убития на легло в хола, залят с отработено моторно масло и завивките около него били започнали да горят.
Извинявайте, че въпросът ще прозвучи като лоша шега, но ви уверявам, че не е: „А шофьорска книжка има ли?“
Ето какво каза на 5 януари психиатърът д-р Веселин Герев:
Задържаният мъж за отправени бомбени заплахи в училища в цялата страна страда от шизофрения. Освидетелстван е през 2020 г.
На мястото е извършен оглед. Задържан е братът на починалия – 39-годишен мъж, който е бил в коридора на жилището…“
Плашещо е, че точно те нямат никакъв инстинкт за самосъхранение.
Починалият при арест в Стара Загора е бил лекуван в болнично заведение 11 пъти.
Всъщност дали…?
Да, да, усещам, че отговорът на този въпрос ще е нещо от сорта на: „Ами, такъв е законът, ние сме с вързани ръце“.
И – за съжаление – този отговор ще е много верен, но…
И никой не се трогваше.
И отговори от типа „ми, той законът е такъв, кво да се прави“, все така си звучат като: „не е моя работа, кво искате от мене“.
Какво трябва да се случи (защото явно смъртта на хора не е достатъчно), за да се вземат мерки и да започнат институциите да започнат да комуникират помежду си и да се действа по линия на превенцията?
Както и да е, да се върнем в днешната реалност.
Не мога да повярвам, че ПОНЕ толкова не може да се направи, за да се гарантира безопасността на самите пациенти, на близките им и на случайни хора, попаднали в обсега им.
Никой не се разболява нарочно, никой не иска да е болен, но е факт, че се случва. И болестите на този свят са много. Много. И стават все повече и по-различни.
Нямаме конкретна информация, но имам лошо предчувствие и за този случай.
Опасявам се, че този случай вече позагуби инерцията на общественото внимание и рискуваме да изпуснем момента…
Понеже споменах оръжие, ще трябва да вметна тук един подвъпрос…: Помните ли Лясковец…?
Тук може би вече става дума за нужда от още по-сериозни мерки, а не просто за лишаване от достъп до ежедневни дейности.
Фокусът на този текст тук е съвсем друг, но се налага да използвам пресните спомени от случилото се за пример. Съвсем не единственият пример, за съжаление, но много важен.
Хората, които са вътре в оперативната работа, най-добре знаят къде са пропуските в закона. Те трябва да искат промени и да казват къде и защо да се случат.
Ще вмъкнем тук и новина от днес:
______________
Може би се досещате, че тук основният въпрос, който се самоналага, е: Защо – след 11 ПЪТИ лечение в специализирано заведение, при диагноза параноидна шизофрения, човекът е имал шофьорска книжка? Дори се заговори, че е притежавал и оръжие.
Помислете, ако книжката на бившия борец Пламен Пенев беше отнета, дали той днес нямаше да е жив и със семейството си?
Цитат от нея: „Към момента на деянието можем да кажем, че е бил в начална фаза на шизофрения“, каза от своя страна прокурор Ангел Георгиев, което потвърди думите на адвокат Радиева, че клиентът ѝ е бил ЛЕКУВАН ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ПЪТИ В ЦЕНТЪРА ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В БУРГАС“.
… все неща, за които хората говореха от години, но никой не се трогваше, минаваха си ги с тия тестове и те даваха „положителни“ проби, защото са пили ибупрофен примерно. Дават кръв за лабораторен анализ, ама с трите лаборатории на кръст се чака 6 до 12 месеца за резултат. И през това време – без книжка.
В цялата трагедия със смъртта му… не това е фокусът, разбира се. Искам много добре да се разбере, че болестта на даден човек НЕ Е причина той да бъде подложен на каквото и да било насилие, камо ли пък такова, което да доведе до смъртта му; нито пък семейството му да премине през това, през което преминава семейството на Пламен Пенев.
Други, от които очакваме инициатива и предложение за промени в законодателството и регулиращите правилници, са медиците. Те още по-добре трябва да осъзнават риска от това да пуснат човек, лекуван 11 пъти – с диагноза параноидна шизофрения, да се качи в колата си и да кара по улиците. И би трябвало да се сещат, че ТЕ САМИТЕ се движат по тези същите улици.
Колко щеше да е трудно да се случи? Защо в ерата, в която има туристи в космоса и самоуправляващи се автомобили, в България да няма връзка между институциите, с която те да си комуникират, съобщавайки си кога някой е опасен за себе си и околните?
Но пък има (би трябвало поне да има) институции, които да регулират живота на обществото – да подобряват качеството на живот на болните и същевременно да регулират отношенията между потенциално опасните пациенти и обществото – дали ще са те инфекциозно заразни или пък хора със слаб контрол над действията си. Не означава, че трябва да бъдат затваряни (е, понякога може и да означава), а че трябва (най-малкото) да бъдат държани далеч от потенциално опасни за тях и околните дейности. Като шофирането например. Или притежанието на оръжие.
Но все пак във ведомството работят хора с десетилетен опит, който е ценен. Хора, които могат и ТРЯБВА да поставят въпроса за промяна на този закон. Няма перфектно законодателство на този свят. Но има начин да се променя и допълва, да се „шлайфа“. Не може ли да се излезе с едно становище и искане за промяна?
Помните ли наскоро, когато хванаха няколко униформени след употреба на наркотици и алкохол, поискаха да им правят задължителни тестове за наркотици? И какво казаха тогава представители на униформените? Казаха, че не искат, защото тестовете не дават реални резултати, че са компрометирани, че може дори да си пил хапче за глава да те „светне“, че все едно си друсан…
Тоест, знае се, че има проблем, знае се какъв е, знае се къде е, но не се прави нищо, вдигат се рамене и се продължава с „ми, той законът е такъв, кво да се прави“. Докато не стане лично за оперативния персонал и тогава не се заговори за проблемите. Както се казва, значи можело.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)