Не ги подценявайте; на Хитлер също са му се смеели в началото

Докато големи псевдопартии създават изкуствени кризи, за да се тъпчат с власт, малките национал-популисти набират сила. 

Не ги подценявайте. Не правете тази грешка. Други преди нас са я правили вече и би трябвало ПОНЕ този урок да сме научили от историята. 

Гледате разни копейки и хаджии и им се смеете какви са, забавляват ви. Е, дразнят ви по малко, но – като цяло – им се смеете и ги подценявате. Мислите си, че това им е върхът на достиженията. 

И, по принцип, сте прави. Дори не това, ами съвсем друго би трябвал да им е „върхът на достиженията“, защото върхът на реалните им способности би трябвало да ги доведе до максимум да обръщат кебапчета в кафето на гарата. 

Но реално нещата не стоят така, защото отровната среда (за нормалните) в политиката на България се оказва идеална хранителна среда (за паразитиращите видове). 

Когато талантът и моженето отстъпват, на дневен ред идват наглостта и бутането. Бутането с лакти; бутането на рушвети, където трябва; бутането на опонентите по стълбите; бутането на „наши хора“.

Десетилетия и поколения на безумие в страна, минала от 1.) диктатура в „народната република“ през 2.) диктатурата на мафията и стигнала до 3.) хомогенното управление на внуците на диктаторската машина и децата на мафиотите…

… доведе до това хората да не могат да разпознаят нормална политическа платформа, дори да ги ритне отзад. 

Средата в момента е среда на подменената реалност. Където новините са заменени от „новини“ и се научават не от медиите, а от Фейсбук. Където троловете станаха достоверни източници и „журналисти“. 

Където всеки може да напише нещо и то да се превърне в мнението на милиони. 

Не защото е вярно, а защото им харесва. Истината вече стана нещо субективно, „гледните точки“ карат хората да вярват, че земята е плоска, че ваксините ги чипират, а самолетите ги пръскат с болести. Дори науката се превърна в нещо, в което всеки има право на „собствено мнение“, а фактите и доказателствата (особено пък, ако не ги разбират и са им прекалено сложни) се пренебрегват. Вярва се САМО на факти или „факти“, представени от „нашите“ – ако е казано от някого, на когото симпатизираме, му вярваме. Само тогава. 

В тази среда по-често надделяват по-шумните и по-упоритите. Тълпата в края на краищата им обръща внимание. Обикновено става, след като другите – конвенционалните политици – са се изчерпали. 

А в момента наблюдаваме как едни (ще избегна да използвам думите „фалшиви евроатлантици“) от тези конвенционални политици подливат вода на други конвенционални политици и създават изкуствени кризи. И ги мултиплицират през собствените си медии. 

И хората губят доверие в политическата сцена и започват да жадуват на нея да излязат клоуните. 

И, ако клоуните са достатъчно търпеливи и издържат, идва техният ред във властта. 

Герт Вилдерс спечели в Нидерландия, след като 20 години (двайсет!!!) се набираше като глист на буца, завираше се по протести и „събития“, правеше циркове и скандали, врякаше по медиите. И накрая – в момент на политическа криза – му дойде времето. Спечели. 

Когато всички други загубиха доверието на тълпата. 

А лъжите на национал-популиста са винаги много красиви; и той винаги изглежда като голям мъжкар със старовремска харизма на „железен“. Разбира се, в 10 от 10 случая става въпрос за малки и страхливи душички, които си маскират страхливостта с перчене. Като малко кученце, което трепери от страх и затова се къса да лае. Но тълпата бърка това лаене със смелост… Какво да се прави, положението е каквото е. С това разполагаме. 

На този фон имаме едни бесни политически спекуланти от спектъра на уж нормалните партии и политици, които ритат нормалността през краката, за да стоят на власт още и още. Клатят властта – каквато е – за да се „договорят“ за свои министри и повече власт. 

Те са онова нещо, което става благодатна почва за неграмотните страхливци да се превръщат в харесвани „лъвове“. Но негативите няма да са за тях, а за нас; защото те – и в най-лошия и най-крайния сценарий – ще си съберат багажа и заедно с дебелите си банкови сметки ще отидат на някое по-спокойно място на света, където такива като тях не са вилнели преди това. А ние оставаме. 

И докато едните умишлено спъват нормалността и правят от нищо нещо – проблеми; другите (публиката) гледа копейките и хаджиите с насмешка и ги подценява. И те си растат в тази политическа тор. 

Нищо не научаваме от историята. И тя се повтаря и повтаря. И повтаря. А ние все не виждаме едни и същите ситуации и все се заблуждаваме, че са някак си нови и някак си различни този път. А те са си все същите и все така стари и до болка предсказуеми. А ние все се проваляме в предсказването. Все се дъним на този изпит по история. 

И Хитлер са го подценявали. Смеели са му се. После се е стигнало до насилие и ареста му. Осъдили са го и са го затворили. Втори път са го подценили и са го пуснали, помилвали. Трети път са го подценили и са го оставили да се кандидатира, да изгради партия и структури от силоваци. Все са си мислели, че такава жалка смешка, като него, не може да спечели нищо, че хората ще му се смеят. 

Помним и останалата част от тази история. 

И което е още по-глупаво при нас – виждаме, че тези тук се учат и имитират именно диктаторите на 20 век… че някои дори ги възхваляват съвсем открито и ги наричат велики държавници. И пак само им се смеем и ги оставяме да се окопават, да събират привърженици и да стават все по-изгодни на външните сили, които започват все повече пари да наливат в тях, за да си осигурят този инструмент за унищожение на стабилността ни отвътре. 

И в един момент от прости наблюдатели, публика и хилещи се човечета, започваме да се превръщаме в съучастници. Съучастваме в собственото си унищожение. 

_____________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на