След 14 часа: Правна комисия прие скенерите за бюлетини

Няма готовност

Оставиха вратичка в случай на неуспех – решиха, че тогава ще се прилагат разпоредбите, действали до влизането в сила на поправките в кодекса. Иначе казано, да се гласува с машини и хартиени бюлетини, както правим от 2023 г. насам.

Какво мисли опозицията

Какво още приеха от мнозинството

-скенерите за бюлетини и техният софтуер ще бъдат държавна собственост, която се придобива и управлява от търговското дружество "Информационно обслужване" (ИО), въпреки че дружеството няма никакъв опит с подобна дейност;

-при отчитане на бюлетините скенерите ще пускат контролни разписки, които ще се събират в отделна кутия, а в края на изборния ден ще отпечатват протокол с резултатите, които ще се съхраняват и на флашка;

Случайно или не, ден след като Румен Радев подаде оставка като президент, управляващите форсираха промените в Изборния кодекс, с които въвеждат скенери за отчитане на хартиени бюлетини на мястото на използваните сега машини за гласуване.

Никой не е виждал новите устройства, никой не знае какви са и как ще се използват. Но мнозинството на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и ИТН настоява те да влязат в действие още за предстоящите предсрочни избори, очаквани в края на март или през април, предаде "Сега".

Затова, на извънредно заседание на парламентарната правна комисия, водено около 13 часа, включително през нощта на 20 срещу 21 януари, те приеха промени в Изборния кодекс на второ четене, с които определят правила за работа със скенерите. Така управляващите показаха, че нищо в лошите практики на парламента не се е променило – през 2022 г., когато ГЕРБ, ДПС и ИТН превърнаха машините в принтери, правната комисия заседава около 18 часа.

Централната избирателна комисия (ЦИК) няма готовност за подобна промяна в такива кратки срокове. На практика всички експерти и наблюдатели се обединиха, че няма никакво време за това, не и за да се направи промяната както трябва, а приетите нови разпоредби в кодекса са неадекватни за въвеждането на технологията. Управляващите не се вслушаха, като дадоха само месец на правителството да осигури скенерите.

В интервю пред "Капитал" водачът на ГЕРБ Бойко Борисов уверява, че промените не премахват машините за гласуване. "Това, което ще се случи накрая, е да са сегашните машини и хартия и да се приеме евентуално за по-нататък сканиращи. Ако не влязат скенерите, ще остане с това гласуване, което е в момента", твърди той пред медията.

Опозицията смята това за параван за същинския план на управляващите – да не се използват нито новите, нито старите машини, а да се гласува само и единствено с хартиени бюлетини, с всички трикове и манипулации, съпътстващи подобни избори. Властта отрича, но като се вземе предвид бързането и писането на правила колкото да има нещо ново в кодекса, не звучи никак убедително.

През цялото заседание опозиционните депутати - в лицето на ПП-ДБ, "Възраждане", МЕЧ и "Величие", обръщаха внимание на това, че всички промени идват от името на анонимна "работна група". Така и не се разбра кои са депутатите от мнозинството, които са влизали в тази "работна група", защото управляващите упорито отказваха да ги разкрият. Целта е ясна - да се избегне лична и партийна отговорност в случай на провал.

-на ЦИК управляващите прехвърлят ангажимента да удостоверява съответствието на скенерите с изискванията на закона, като така отстраняват от процеса трите държавни институции, които досега го движеха - министерството на електронното управление, институтите по стандартизация и метрология;

-отпадна изискването избирателните комисии да сравняват номерата на бюлетините с номерата на кочаните, от които са откъснати - веднъж пусната в скенера, бюлетината попада в неговата кутия и комисията няма достъп до нея, а това означава, че няма да слага и втори печат върху нея;

-в държави извън ЕС ще се разкриват до 20 избирателни секции, извън тези в дипломатическите и консулските представителства, което силно ограничава българските граждани, гласуващи в Турция, Великобритания и САЩ, където обикновено гласуващите в чужбина са най-многобройни;

-избирателните списъци ще се съставят на базата на информацията от последното преброяване на населението, въпреки че стана ясно, че Законът за статистиката и европейска директива забраняват ползването на статистическа информация за подобни цели.