Защо толкова се стараем да научим света, че ракията и шопската са български, а че българската азбука я наричат „славянска“ нехаем?

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

„Според нея не е изследвано достатъчно какви са причините за тези данни. Изключително важно е да разберем какви са причините за това. Дали причините се коренят в ниското образование, неграмотността, дали причините са свързани с това, че няма нужните умения, които работодателите търсят. Дали причините са в съвременните форми на труд и заетост, които не са регламентирани законодателно и оттам една значителна част от младите хора не са видими за държавната статистика. Недоверието на младите към институциите или има и други причини, които не можем да видим, коментира Сачева“.

Ще е чудесна инициатива новото ни правителство да направи постъпления – дори (или „най-вече“) пред ООН за смяна на наименованието. Турция си смени името на латиница, Холандия вече не съществува, смени си трайно името на Нидерландия, Индия също си сменя името.

А и кое от нещата е по-важно?

Защо трябва да хабим толкова много енергия и нерви за наименованията и географския произход на ракията и шопската салата, луканката, суджука и т.н. – да се подсигурим, че ще ги наричат „български“, а за азбуката си сме глухи и слепи?

Кое от нещата е по-разпространено? По-разпознаваемо? Ракията и салатата или азбуката ни?

Такива подобни „епизоди“ в историята си имаме много в последно време – отчаяно се опитваме да се самонадъхваме, че и ние сме дали нещо на света.

„Сачева: Над 120 000 млади у нас нито учат, нито работят“

И тук виждаме следното:

Българската азбука е третата официална в ЕС – след латиницата и гръцката азбука. Интересен факт, нали? Друг интересен факт е, че над 250 милиона по света я използват (че дори и монголците).

Не знам доколко е изследвано и доколко е неизследвано, но аз лично смятам, че това е поколение, което просто се е предало. Без мечти, без самочувствие, обезсърчени, предали се…

Нямат големи очаквания за самите себе си и съответно не полагат усилия, не виждат смисъл. Не виждат бъдеще.

Подробности, както казах, ама съществени.

А ние наистина сме дали. Но го пренебрегваме, докато си измисляме неща.

Гръцката азбука е гръцка, арменската си е арменска, китайската си е китайска. Българската е „славянска“ и „кирилица“.

Дали „българската“ азбука ще промени това? Не. Дали може да бъде една от крачките за промяната обаче? Да.

Дали има нещо общо с това да не накърним случайно чувствата на евразийската империя с болните амбиции? Най-вероятно да. Те отдавна (още отпреди Освобождението) наливат много средства в пропаганда, с която да ни обясняват, че сами сме малки и неможещи и че имаме нужда от тях, че те и само те са причината да ни има и така нататък. Пък то е обратното. Без нашите писменост, култура, духовност и религия, тях нямаше да ги има. Подробности, ама съществени.

Жалко, защото имаме истински причини да се гордеем, вместо да натамъняваме факти. Съжалявам, че ще ви разочаровам, но ето например не българин е измислил компютъра. Джон Атанасов е създал сметачна машина, която използва бинарен код, а не компютър. Съвременният компютър няма общо с изобретението му. Единствената връзка е, че компютрите използват също бинарен код, но Атанасов не е създал компютъра, компютърът е създаден от много хора. В най-добрия случай можем да кажем, че е един от многото бащи на компютъра. А дори и да беше го създал еднолично… Джон Атанасов е роден в Америка, учил в Америка, работил в Америка, изобретил сметачната си машина в Америка, продължил да живее в Америка. Американец от български произход. Но американец. Само единият му родител е българин. Така че твърдението „българин е измислил компютъра“ е грешно по толкова много начини…

За всичко това ме подсети един пост във ФБ, който видях в началото на седмицата. Постът е стар, проблемът – още пò.

И се сърдим, когато ни опровергават измислените факти и обвиняваме света, че таи заговор против нас. Държим си на измислените „факти“. А азбуката си наричаме „кирилица“ и „славянска“.

Има обаче един малък проблем, а той е, че почти никой не свързва кирилицата с България. А хората (поне повечето) по света свързват нашата си българска азбука, наречена кирилица, с Русия. Да, свързват я с Русия.

Както и да е. Време е вече да гледаме в бъдещето и да спрем да си мислим какво сме изпуснали в миналото. То така или иначе е изпуснато. И да спрем да мислим чий чувства ще накърним. Ние сме българи и „кирилицата“ е българска азбука.

Климент не е бил грък и Преславска книжовна школа не е никаква друга освен българска.

Малко демотивиращо като че ли? Или да махнем с ръка и да я сравним великодушно с латиницата (която не е на името на държава и народ) и да се покажем как сме „над нещата“?

Нищо не е невъзможно, искам да кажа.

Ново обаче е (също не чак толкова „ново“ per se, но обновено като данни) това:

Повечето чужденци си мислят, че ние пишем на руската азбука. Ако започне светът да я нарича „българска“, 8 милиарда ще се сещат за постижението ни всеки път, когато видят българските букви – в някой филм, списание, картина, снимка в интернет и т.н.

Разбира се, можете и да видите кое посолство (украинското, например…) ни честити победата на шахматистките и европейската титла; и кое посолство не ни честити дори Съединението и Независимостта.

Странно. И малко жалко.

Трети „интересен“ факт е, че само ние (и то не всички от нас; и то отскоро…) я наричаме „българска“, а светът я нарича „кирилица“ или „славянска“.

_______________