Промиването на мозъци – най-опасното супероръжие

Има държави, общности, племена, сборища от всякакъв формат и размер, в които истината рядко вирее. Дори когато е по-очевидна от мазно петно на прозорец. Просто защото хората там ИЗБИРАТ да не я виждат; или, ако я видят, избират да я наричат „лъжа“. 

Ако на индивида Х му кажеш, че историята, която е учил, е лъжлива, той има два избора пред себе си:

1. да провери дали това е така, като започне да рови в източници на информация, които днес, слава Богу, са безплатни и достъпни за всички. Искам да подчертая множественото число тук: „източници“, не източник. Защото мнозина се съсредоточават в това да напишат дадена дума или словосъчетание, да попаднат в даден сайт, да прочетат дадена лъжа и да се задоволят с „изследването“ си. 

Ще се върнем на това след малко, защото е много важно – как търсенето по ключови думи може да те прати на пътешествие в заешката дупка, дълбоко, дълбоко, далеч от здравия разум. Но това – след малко. 

Другата опция пред дадения индивид Х, на когото си казал, че историята, която е учил, е лъжлива, е:

2. да ти тегли една и спокоен да си седне обратно в блатото на спокойното невежество, защото то му е познато; а „познатото“ е спокойно и уютно. 

Малко разяснение тук: „„познатото“ е спокойно и уютно“ ще рече, че държейки се за дадена лъжа, се чувства все още в позиция да контролира микровселената си. Допускайки, че даденото нещо е лъжа, той трябва да допусне, че всичко, свързано с тази лъжа, може би е лъжа. Трябва да допусне и още нещо: че не е изключено и други неща, в които е вярвал, да са лъжа. 

Това разклаща светоусещането и носи несигурност. Много от по-слабите индивиди не са склонни да поемат такъв риск и предпочитат да се придържат към лъжата. Така например, когато кажеш на един русофил, че трябва най-после в училище да се учи истинската история и че съветските „учени“ са лъгали дълго за българската история, той ще предпочете да те нарече лъжец и да се преструва, че лъжата, в която е вярвал, е истина. По-удобно е и не изисква нищо повече от упоритост и самоналожена слепота (на мнозина това им е повече от лесно). 

Избрал да се придържа към лъжата, индивидът вече е готов да я надгражда и с други лъжи. И да ѝ вярва, дори когато има доказателства, че е лъжа. Чисто емоционално – той нарича доказателствата „лъжа“. 

Логиката е следната: имам една бясна теория на конспирацията в главата си, но искам да намеря доказателства за нея… търся… не намирам… явно има цензура. Така и с фалшивата история за нерваци. 

Терористите искат да живеете в страх, за да се улесни програмата им

Такъв тип логически „каскади“ са ежедневие за онези, които са избрали да вярват в лъжи. На тях не им се налага да си признават грешките също така. Да… защото да си признават, че в някакъв момент са вярвали в лъжа, ги кара да се чувстват глупави. Глупавите хора мразят да се чувстват глупави. Умните хора умеят да си признават, когато са били подведени или са вярвали в лъжа, или са научили нещо ново и са допълнили светогледа си с него. Те могат спокойно да се изправят срещу собственото си вярване от вчера, ако са намерили доказателство, че то не е вярно. Те разбират, че не се изправят срещу себе си, а срещу грешната информация. По-слабият индивид обаче не е склонен да разделя информацията, която има, и личността, която представлява. За него е повече от важно всичко негово (дори мислите и знанията му) да е правилно и безпогрешно. Така една научена единица информация в детството остава непроменена в светогледа му до смъртта му. 

И тук се класират добре популистите, които ги водят за носа. Така виждате как хора не вярват на науката, на историята, на нормалните медии; вместо това се смеят под статии за убийството на украински деца, смятайки, че всичко в медиите е лъжа, просто защото то противоречи на наученото в детството – безпогрешността на „братушките“. 

Заради това и избират да вярват на продънени „сайтове“ за „новини“, в които и едно грамотно, без правописна грешка, заглавие няма. 

Ето така стигаме и до вярата например на съседите ни в Северна Македония, че ние сме най-голямата заплаха за тях. 

Проучване: Гражданите в РСМ възприемат България като най-голяма заплаха за страната...???

Проучване: Гражданите в РСМ възприемат България като най-голяма заплаха за страната

Не искам да разочаровам никого там, но простата истина е, че ние рядко се сещаме за тях в ежедневието си, камо ли да сме им заплаха. Не се сещаме, освен ако някой професионален „ръчкач“ и „създавач на скандали“ не получи разпореждане да почне да всява раздор – ту от едната страна на границата, ту от другата. Бивши агенти на комунистическата власт, днес окопали се като „учени“ или „журналисти“, или „министри“ (и в двете страни) провокират я скандал, я сбиване, я фалшива заплаха и се подпали пак старата „омраза“. Кавичките са ви ясни, нали?

Както и македонците нямаше да се сещат за нас, ако не им сипваха кофи с лъжи и пропаганда. 

Но всичко това се случва, само защото „почвите“ в главите и на едните, и на другите, са благоприятни среди за виреене на тъпотии – дълго време са били промивани тези мозъци, дълго време масите са ИЗБИРАЛИ да вярват в лъжи, защото са свикнали с тях, удобни са им. Уютни са им. 

В България например така се прокарват опорките, че едно време, при бай Тошо, по соца и т.н. се е живеело по-добре. Разбира се, кратка справка на незапознатите (младите) или просто припомняне на миналото (на по-старите) е достатъчно, за да потъне тази лъжа, но те избират да ѝ вярват. 

Ако настоящето е неудовлетворяващо, то миналото трябва да е било по-хубаво, нали? Защото бъдещето е „скапано“. Да, песимизмът е типичен за неудовлетворените от настоящето. И какво им остава? Едното минало. 

Казват, че тогава нямало престъпления. Имаше. 

Казват, че било по-евтино. Не беше. Като цифрово изражение, да но като стойност – не. Ако един телевизор струваше 400 лв. (и се намираше и запазваше „с връзки“), то една заплата на, да речем, инженер, беше 150-180 лв. Да вземем 180 лв. Един телевизор се купуваше с 2,22 работни заплати. Сега средната работна заплата (1927 лв. за юни – данни на НСИ) може да ти купи ТРИ големи (43 инча) смарт телевизора. За хладилници, автомобили и други подобни – да говорим ли?

А относно престъпността…

Да я „няма“ и да „забраняват да се пише за нея“ са две различни неща. 

Ето ви справка от март 1989 г., когато соцносталгиците твърдо застъпват тезата, че тая ми ти престъпност я е нямало. 

Ха! Какво излиза? Че е имало престъпност, не по-малка, ами дори… повече и по-зловеща. Но по това време, ако си спомняте, „Работническо дело“ пишеше за „престъпност“ от типа: „хулигани разбиха павилион за вестници“, никакви убийства, никакви лоши новини. То и „луди“ нямаше, нали? Защото ги криехме по „санаториуми“ (тип затвори) в планините и горите тилилейски. 

Но, както казахме, когато покажеш доказателства на човек, който не желае да вярва, той ги нарича „лъжи“. 

А това, за което в началото говорихме – „мнозина се съсредоточават в това да напишат дадена дума или словосъчетание, да попаднат в даден сайт, да прочетат дадена лъжа и да се задоволят с „изследването“ си“. Ето:

Има много хора които си правят „проверките“ на фактите по следния начин: те вярват, че има „нацисти в Украйна“, да речем; но, за да се уверят, че са прави, влизат в Google или във Facebook и пишат словосъчетанието: „нацисти в Украйна“. Не друго, а именно „нацисти в Украйна“. 

Не им хрумва друго. И по този начин влизат в сайтове, писали за „нацисти в Украйна“, защото така работят алгоритмите. Така се нагазва в блатото, така намираш ТОЧНО онова, което искаш да намериш; и после казваш: ето, търсих и намерих, проучих нещата. 

Лъжите, когато ги търсиш и ги искаш, са ОЩЕ по-лесни за намиране. Особено когато ги търсиш по „ключова дума“. И това не е случайно, направено е да е така. 

А, между другото… водещата илюстрация е на BANKSY. На нея анархисти са се строили на опашка, за да си купят тениска, на която пише „Унищожи капитализма“ и струва $30. Надявам се, виждате защо е тук тази илюстрация. 

_______________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Последвайте канала на