Една година откакто тестът на Америка за срамни болести излезе положителен…

Както съм отбелязал и в заглавието, навърши се една година от инаугурацията на Тръмп.

Една година на тотална лудост, в която, отгоре на всичко – заради Мелания – на нас Източноевропейците отново гледат като на злодеи от филм за Джеймс Бонд. Таман бяхме почнали да правим имидж и… Както и да е.

През тая една година разбрахме, че новият партньор на Русия е САЩ. Интересно развитие на нещата. НАТО смачка СССР, но новият „Сталин“ в Кремъл им инсталира един бацил, дето се предава по срамен път, и сега НАТО е напът да си замине. Така е – като не са се научили да използват предпазни средства.

А колкото до това, че ви се струва смешна тая „шега“…

… бившият агент на КГБ Швец разказа как са го вербували Оранжевия (a.k.a. Agent Krasnov) още през осемдесетте, като са го оценили като развратен, суетен и глупав; преценили, че могат да го манипулират с жени и комплименти.

Та, „шегата“, че са им го лепнали по срамен път не е чак толкова „шега“.

Както и да е.

Имаше време, не чак толкова отдавна, когато някои неща просто „не можеха“ да се случат. НАТО-вска държава не можеше да заплашва друга НАТО-вска държава. САЩ не можеха да изнудват съюзниците си с мита и тарифи. Американският президент не можеше да си разговаря с Кремъл като първи дружки и да си настройват общите планове срещу Европа, нали? „Не можеше“. Хубаво е да отбележите миналото време на глагола.

После дойде Тръмп.

Европа дълго време се преструва, че докато главата ѝ е заровена в пясъка, г*з*т ѝ не стърчи оголен нагоре, но вече взе да размисля по отношение на тази „стратегия“. Започна да проумява, че като просто се прави, че то не се случва, това не значи, че то няма наистина да ѝ се случи. „ТО“ бидейки Тръмп (по Стивън Кинг).

Започва да проумява, че Тръмп е постоянен враг, а не просто нацупен приятел в лошо настроение, на който ще му мине, ако известно време си любезен с него. Започна да разбира, че когато на един насилник му подадеш пръст, той захапва до лакътя. Май схвана, че е паразит и че трябва да се лекува от него.

Как?

Истинската слабост на САЩ не е в армията им (знам!), а зависимостта им от чуждите пари. Американската икономика живее на постоянен дефицит, финансиран от същите тези съюзници, които днес са третирани като васали. Европа, Япония, Канада и финансовите хъбове държат значителна част от американския дълг. Това е акт на доверие, а доверието не е вечно.

Доларът не е световна валута по божествено право, а защото светът решава да го използва. Всеки ден. Всеки аукцион на държавни облигации. Всеки инвестиционен портфейл.

И точно тук е лостът. Никой не говори за рязка и паническа продажба на американски държавни облигации или за икономическа война. Това би било глупаво и самонараняващо. Но има нещо далеч по-ефективно и далеч по-скучно: бавна, координирана промяна в поведението.

По-малко нови покупки. Повече диверсификация. Малко по-висока цена на риска. Малко по-висока доходност. Малко повече въпроси дали политическата нестабилност във Вашингтон не заслужава по-скъпа застраховка. В света на дълга „малко“ означава стотици милиарди.

Това ще е самозащита срещу персонализираната власт на Оранжевия, която използва държавата като личен инструмент. НАТО, да не забравяме, не е само военен договор, а е система за колективна сигурност. Когато член на тази система заплашва територията, икономиката и стабилността на останалите, икономическата защита става напълно легитимна. Нали? Не искаме да го правим, но Тръмп ни принуждава.

Гледайте на Европа и Канада като на такива кредитори по отношение на Американската империя.

Много средновековни европейски монарси са паднали, защото не са могли да си обслужват дълговете. Тръмп едва ли може да го проумее, защото според мен дори не може да си спомни от първия път как се казват всичките му деца, но има хора около него, които добре знаят как се случват нещата, как са се случвали и как МОГАТ да се случат. Историята е циклична.

Тръмп може и да мисли, че има много „сила“, защото може да убива американци по улиците на Америка или да отвлича венецуелски президенти. Но светът съществува и извън САЩ и Венецуела. И там – в останалата част от развития свят – днешната „сила“ е счетоводна.

И Европа няма нужда да стреля, за да намали „силата“ на Оранжевия. Достатъчно е просто да спре да плаща за собственото си подкопаване и за собственото си унижение и насилникът ще бъде принуден да си посвие парцалите.