Защо в България пият толкова антибиотици?

Свръхупотребата на антибиотици у нас е опасна и вреди на всички, твърди в свой анализ Петя Георгиева, от ИПИ.

Задължителното електронно изписване на антибиотиците и за лекарства за диабет се посреща със смесени реакции от страна на пациентите, лекарите и фармацевтите, като

На този етап министерството на здравеопазването не изглежда да е склонно да отстъпва от дигитализацията на изписването на тези лекарства.

В световен план употребата на антибиотици се е повишила с над 36% за последното десетилетие по оценки на различни международни организации. И докато в страните с високи доходи потреблението се запазва на сравнително стабилни нива, то

/Със съкращение/

Заглавието е на редактора

Лекарствата за лечение на диабет и антибиотиците за системна употреба вече се изписват само с електронна рецепта, като новите правила влизат в сила от 16 октомври 2023 година и се въвеждат с изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, обнародвани в Държавен вестник. Дали този опит за електронизиране на услуги в здравеопазването ще бъде успешен?

Каква е причината изписването на именно тези две категории лекарствени продукти да бъдат подложени на по-строги ограничения? Лекарствата за диабет през последните месеци все по-често се употребяват от лица без това заболяване поради страничния им ефект на намаляване на теглото, а това ограничава количествата и достъпа до лекарствата на лица с диабет, които се нуждаят от тях. Що се отнася до антибиотиците обаче проблемът у нас (а и по света) е по-мащабен и с доста по-съществено влияние върху общественото здраве, а именно в случаи на значителни „външни ефекти“ (externalities) се счита, че намесата на държавата може да бъде оправдана.

В ЕС съществуват големи различия в употребата на антибиотици, като страните от северната част на континента традиционно отбелязват значително по-ниски нива на потребление в сравнение с южно и централно европейските държави. България е на едно от водещите места по този показател, изпреварвана от Кипър, Гърция и Румъния. У нас се потребяват 2,5 пъти по-големи количества антибиотици в сравнение с Нидерландия и Швеция, докато заболеваемостта от бактериални инфекции у нас не се различава с такива мащаби.

Проблемът в България се влошава и от допълнителни фактори – силно улеснен достъп до антибиотици чрез аптечната мрежа, за които често дори липсва лекарско предписание; честото изписване на антибиотик от страна на лекарите без специфични изследвания за наличие на бактериална инфекция или дори с цел застраховка – „за всеки случай“; липсата на ефективен контрол върху аптеките при продажба на антибиотични препарати; заплащането на голяма част от лекарствата за домашно лечение от джоба на пациента. Всичко това създава у пациентите усещането за задължителност на употребата на антибиотици дори и при леки неразположения. От тази гледна точка засилените изисквания при изписване и продажба на антибиотици единствено чрез електронни рецепти са задължителни в борбата с антибиотичната резистентност, но едва ли ще са достатъчни. Нужен е и по-сериозен и ефективен контрол при продажбите, и повишаване на информираността на пациенти и лекари за вредите от свръхупотребата на антибиотици, и подобряване на електронните системи за обслужване на пациента, така че да не се затруднява достъпът до лекарства, когато те са необходими.