По думите на Райчев Зарков е фигура, която рязко се различава от традиционния партиен елит.
„Той не произхожда от утвърдените фамилии, няма биография, свързана с апарата и вътрешните йерархии, които доминираха партията през последните десетилетия. Именно това прави избора му толкова необичаен и толкова рисков”, обясни Райчев.
В този смисъл вотът за Зарков не е просто кадрова промяна, а опит за откъсване от модел, който е изчерпал доверието си, отбеляза той.
Изборът на Крум Зарков за председател на БСП предизвика остри реакции и отвори дълбок дебат за състоянието и бъдещето на партията. Социологът Андрей Райчев определи решението на конгреса като „скандално“, но едновременно с това като симптом и последен шанс за левицата да излезе от продължителната си вътрешна криза.
Според социолога БСП е платила висока цена за поведение, възприемано от собствения ѝ електорат като прислужване и подчинение, включително чрез ключови парламентарни решения в предишни управления.
Политологът Димитър Ганев насочи вниманието към начина, по който е взето решението. Според него случилото се на конгреса е изключение за българската партийна практика. Националният съвет и делегатите са наложили избор, който не съвпада с предпочитанията на действащото ръководство. Това, по думите му, е класически инстинкт за самосъхранение на организация, изправена пред сериозна опасност.
„Анализът вътре в партията е бил безпощаден. От едната страна стоят натрупаните негативи от участие в непопулярни управленски формули, а от другата - появата на нови политически играчи, които директно навлизат в лявото пространство и застрашават традиционния електорат на БСП. В този контекст изборът на Зарков изглежда едновременно като ход на отчаяние и като рационален опит за рестарт”, коментира Ганев.
И Райчев, и Ганев са единодушни, че новото ръководство няма да получи кредит на доверие във времето. Предстоящите избори, ниското обществено доверие и фрагментацията в левия спектър ще поставят Зарков под незабавен и безкомпромисен тест. За БСП този избор вече не е въпрос на обновление, а на политическо оцеляване.
)