Проф. д-р Валерий Тодоров пред novini.bg: Това, което се случи в Русия, беше шантаж, провокация, заявка на Пригожин за участие в политиката

Какво се случи в Русия преди дни и как за часове бунтът там беше потушен? Как се отразява медийно военният конфликт по принцип? Какво го провокира да напише книгата "Медии и време. Журналистика, истина и реалност"? Питам проф. Валерий Тодоров. Той е популярен журналист, международен наблюдател, бивш кореспондент на БНР и БНТ в Москва. Също така е и преподавател по обществени комуникации в УНИБИТ. Наскоро бе публикувана неговата книга "Медии и време. Журналистика, истина и реалност", която предизвика интерес както сред журналисти, така и сред много читатели.

Ще си позволя да направя едно предположение - твърде възможно е да е имало предварителен разговор за прилагане на сценарий,

при който Евгений Пригожин с по-радикални действия да се опита да провокира Владимир Путин да се освободи от сегашното военно ръководство, което той няколко пъти демонстративно посочи с пръст и даваше знаци, че то не се справя със ситуацията.
Русия е сложна страна и в този смисъл да напомним стихът на Тютчев "Умом Россия не понять" - С разум Русия не може да бъде разбрана. Дори да е имало такъв сценарий, предизвикан от обидата на Пригожин, то той е твърде рисков за държава със сложни баланси като Русия. Ако някой е смятал да удържи интригата в някакви управляеми граници, дълбоко се е заблуждавал.

Голяма част от армията на Пригожин е от затворници с доста екстремно поведение. Опитите частната военна групировка  да бъде зачислена в редовната армия, не се осъществиха, защото Пригожин не желае да работи с некадърни, според него, военачалници.  Всички видяхме как наемниците спокойно, дори с адмирации прекосиха  руската граница, без да уведомяват никого и се оказаха в центъра на Ростов на Дон, блокирайки всички административни центрове. Пригожин обаче обяви, че полетите на самолетите към Украйна не са ограничавани, за  да не бъде определян като изменник и предател.
Съмнявам се, че целта на Пригожин е била да достигне до Москва и да влезе там като победител, защото това вече наистина би могло да доведе до гражданска война и тежки кръвопролития. Смятам, че това, което се случи, беше шантаж, провокация, политическа заявка на Пригожин за участие по нататък в политическото бъдеще на Русия. Пригожин вече ще бъде незаобиколим фактор най-малко заради военната сила, която държи в ръцете си. Догодина предстоят президентски избори в Русия и не е без значение каква ще е опората на различните политически сили в тази предизборна битка.

Как се отразява медийно военният конфликт по принцип?

Мисля, че медиите платихме данък на едно пропагандно увлечение. Това силно поляризира общественото мнение и ние, журналистите, имаме определена вина затова. Войната се води с всички пропагандни средства, използват се манипулации, подвеждащи информации и прочее. Бедата е, че ние познаваме повече само едната страна в тази война. Ако приемем, че това е моралната страна, то не трябва да се забравя, че морал има и от другата страна, защото става въпрос за хора, които надали искат да воюват срещу свои кръвни роднини или просто такива, с които са живели в мир и разбирателство преди, в една друга  държава. Едва ли има украинци, които да нямат кръвни връзки с руснаци и обратното. Все още има дефицит на информация какво точно се случва от другата страна. Показването на всички страни във войната е много важно и аз не приемам закриването на информационни източници. Пропаганда се върши от двете страни във война. Балансирането на информацията обаче е наш дълг като журналисти. Няма оправдание за тази жестока война, но нека не превръщаме морални категории в средство за дискриминация и деформация.

Журналистическите стандарти или по-скоро отсъствието им ви провокира да напишете книгата си "Медии и време. Журналистика, истина и реалност", която предизвика доста голям интерес?

Написах я, за да споделя своя опит и защото журналистиката се движи във времето и то в нея. Времето никога не ни стига на нас, журналистите, понякога избързваме за сметка на точността и цялата тази надпревара между бързината и точността често създава неадекватна реалност. Въпросът е какво се случва в действителност, каква част от това е истина, каква част от истините стигат до обществото.

Медии и журналистика не са едно и също нещо, изяснявам книгата ми. Тя е граматика по журналистика, а от друга страна обозначава всички важни теории в областта на медийната комуникация. Пояснява откъде са дошли правилата за стандартите, формирани от други науки като социологията, психологията и прочее. Журналистиката е наука и практика. Същевременно и изкуство, защото е умение да разказваш истории, но и лакмус за истина, полуистина, лъжа, достоверност, манипулация, фалшиви новини и др.. Нашата отговорност е не просто да ги идентифицираме, но и да не ги допускаме. В книгата си съм описал добрите и лошите практики, с които съм се сблъсквал в богатия ми професионален опит в различни медии.

Последвайте канала на