Кратък психологически портрет на диктатора (или „Защо загубеняците винаги ще губят“)

- Народът му няма за какво да воюва. Тук изключвам Германия през 1930-те години, тогава те все още са имали илюзия за величие, макар че са обеднявали, но са имали учени, индустрия и т.н.

Светът се напълни с малки наполеончета, които искат да грабят не само пари, но и внимание, болни продукти на болно общество, ама от най-болните…

- Издига себе си в култ и загърбва интересите на държавата. Собственото му оцеляване става приоритет номер едно на всички в страната му. Държавната политика – външна и вътрешна – представлява нищо повече от това той да е добре и властта му да е подсигурена.

- Изцежда ресурсите на държавата – често, като ги подарява на хора, от които иска да подкрепят властта му. В резултат народът му е беден и недоволен, затова му се налага да използва сила – полиция и армия. Там отиват допълнителни ресурси – за да поддържа ударните мускули и репресивния апарат. В резултат народът обеднява ОЩЕ повече, но за сметка на това е и репресиран.

- Не слуша критики. Сърди се. Обижда се. Наказва. Съответно, спират да го критикуват. Не защото няма за какво, а защото е заядлив г*з. По този начин проблемите не изчезват, а само се заблуждава, че ги няма. Това е нещо като подточка на горната точка. (и) По този начин губи реална представа за себе си и възможностите си.

- По правило, привличат психопати, с които се обграждат. Диктаторът има крайни идеи, обикновено е безумен фундаменталист, ирационален глашатай на съществуващата глупост или пък (за да е оригинален) създава своя собствена такава. Това отблъсква добрите експерти и специалисти, те обикновено напускат страната, докато могат. Но пък привлича изброените вече некадърници, слагачи, психопати и други комплексари, жадни за власт. Резултатът е жалка картинка. Кръгът н Хитлер е добър пример – наркомани, нереализирани писатели, впиянчени бивши военни величия с увехнала слава. Copy/paste и… същото с малки нюанси важи почти навсякъде в тези кръгове. Много са модерни там и хомосексуалистите, които мразят хомосексуалисти. И наркоманите, които мразят наркомани. И нацистите, които денацифицират.

- Предпочита верни некадърници около себе си пред можещи хора със собствено мнение. Това, по правило, е крадяща сган, която славослови, за да се задържи по-дълго време в позиция, удобна за крадене. Верните некадърници са нещо като известните по нашите земи като „калинките на властта“. Те не могат да решат един проблем, дори да искат, но най-често не искат да го решават, защото са където са, за да крадат или да изпълняват поръчките на господаря. Но дори да ги удари метеор по главата и те изведнъж да се „събудят“ и да решат, че искат да работят за благото на народа, не могат. Просто защото са некадърни. И понеже са некадърни, те са решили да се специализират в друго – верноподаническото облизване на подметки.

- Предпочита да го лъжат красиво, вместо да му казват истината, ако тя не му харесва. Нещо като да ти обясняват колко ти е велика армията и как за три дни ще стигне до Киев и за пет – до Берлин, а тя да се окаже въздух под налягане и трите дни да ѝ се превърнат в година и половина. Говорещите истината нарича „непатриоти“ и заплашва със затвор и репресии. Една от чертите, които българските менте-патриоти също много обичат – да се говори само хвалебствено за всичко „наше“, дори когато не е добро. Но и те са малки диктаторчета дълбоко в малките си душици, това си личи от километри.

- Предпочита да заграби чужда земя, след като я изпепели, вместо да се погрижи неговата да стане рай. Дори когато има най-голямата и богата по ресурси страна, я превръща (с кражби и корупция) в блато, пълно с бедняци и няколко олигарха, вместо да я превърне в рай, в които всички са щастливи и богати. И постоянно гледа в чуждата територия, защото смята, че количеството най-после ще компенсира качеството. Бистрият ум не е част от общите черти на диктаторите.

- Предпочита подчинение пред ефективност. „Да, шефе, разбира се, шефе“ е много по-предпочитано за тях, отколкото „Това не е добра идея“. Дори когато е в отговор на „Смятам да пробвам да полетя от покрива, смяташ ли, че мога?“ Съответно… политат от покрива. Образно казано. А реално – влизат във война с Украйна и показват на целия свят колко са зле.

- Самозабравя се и преекспонира силата и значението си, оказва се изненадан… особено, когато реши да се изправи срещу целия свят. Примерът с Александър Велики си е все така актуален – вглеждат се в него с надеждата, че и те ще могат като него, докато доста по-реалистичният пример със Хитлер ги дебне зад ъгъла, за да ги запознае с реалността по трудния начин.

- Често е психично болен, физически недъгав, наркоман или с друга зависимост, развратник, който двулично величае „семейството“. Това са фактори, които го правят зависим от лечение, което често се обръща срещу него – прави го още по-луд. Крие, че е болен, което прави лечението трудно. Хората, които знаят за състоянието му, могат да го изнудват. Или поне той така си въобразява. Което влошава параноята му. Затваря кръга и става още по-зле.

Една от основните черти на психологическия им портрет е, че се самозабравят именно до степен да си повярват, че могат да се изправят срещу света. Не само, за да воюват с него (но и това), често просто си въобразяват, че могат да го манипулират и баламосват. И светът, разбира се, ги смачква. Избирателното сравнение с Александър Велики е нелепо; справка: Хитлер. Като казах Хитлер… по-адекватно ще е да се сравняват с него и да се поучат от неговия край. Кадафи, Саддам – все негови по-късни копия. Там трябва да гледат, а не да се вглеждат в Александър Велики.

Мисля, че Дж. Р. Р. Толкин беше казал, че трябва да се пазиш от хората, които искат да управляват други хора; че само един на милион е способен да го прави, докато желаещите са много повече, като най-неспособните, уви, са най-желаещи да го правят.

А и защо да го правят? Както казах: народът обеднява за сметка на олигарси, армия и полиция, чиято цел е да го мачка. Дава собствените си ресурси на онези, които го мачкат. Що за мотивация? За какво да се сражаваш?—за вилата на Шойгу или за двореца на Путин, за любовниците им или за шампанското на олигарсите? Ти имаш една стара кола и най-много един мърляв апартамент, много дългове и заеми, разбит живот и само алкохолното опиянение ти е спасение. Нямаш вила, къща, нямаш дори свободата да се оплачеш, нямаш хубава кола, нямаш възможност да ходиш на почивка, не можеш да отидеш в чужбина, нямаш дори свободни медии, които да ти кажат нещо по-различно от това, от което ти се повръща вече, нямаш нищо от това, което знаеш, че другите имат. Оптимална цел за диктатора е след само едно поколение да направи така, че да не знаеш какво имат другите.

Когато му казват истината, се ядосва и само търси на кого да прехвърли вината за лошите новини, затова хората наоколо престават да му съобщават лоши новини и му пробутват красиви лъжи. Когато се стигне до разкриване на истината обаче, нещата стават неприятни. Оказва се, че танковете ти са за музея, армията – необучена и немотивирана, парите за модернизацията – откраднати.

Проблемът им е, че се опитват да се сравняват с Александър Велики, когато си представят как завладяват света, и си казват: защо пък не?—Александър Велики стигна чак до Индия. Но не си дават сметка колко различен е светът днес. И колко невелики са те.