Така младият мъченик предал душата си на Бог. Това станало по времето на император Галерий в началото на IV век. Християни успели да приберат останките на мъченика и ги погребали.
Той станал предан християнин и не криел вярата си, участвал дейно в живота на местната църква, помагал на бедни и страдащи. Но времената били трудни и постоянно имало гонения срещу вярващите в Иисус Христос.
Свети Юлиан бил родом от област Киликия, Мала Азия, затова се нарича и Киликийски. Баща му бил езичник, но майка му приела християнската вяра и в нея възпитала сина си. Когато мъжът й умрял, тя се преселила в град Тарс със сина си Юлиан.
Маркиан извикал майката на Юлиан да убеди сина си да се отрече от Христос. Но добрата християнка направила точно обратното. Тя насърчила Юлиан да бъде твърд и да издържи всички мъчения. И когато управителят отново повикал Юлиан, той още по-твърдо заявил, че е готов да умре за вярата си в Христос, но няма да се откаже от нея. "Аз съм примерен гражданин, казал той, почитам царя и спазвам законите му. Но душата ми принадлежи на небесния Цар Христос и нищо не може да ме отдели от Него!". Разгневен от тези думи, Маркиан заповядал да завържат Юлиан в чувал с отровни змии и да го хвърлят в морето, пише БТА.
На 18-годишна възраст и Юлиан бил заловен от властта, и изправен на съд. Младежът смело изповядал вярата си пред управителя Маркиан, като знаел, че го очакват жестоки мъчения. Наистина управителят заповядал да го бият безмилостно, а след това го хвърлили в тъмница.
Скоро след това край Антиохия в Сирия бил построен храм в негова чест. Във втората половина на века свети Йоан Златоуст, тогава свещеник в Антиохия, произнесъл слово за мъченик Юлиан, запазено и до днес. Храмът в чест на свети Юлиан бил опожарен при персийското нашествие в 537 г.
)