Честваме паметта на преподобния Онуфрий Велики, началото е и на Петровия пост

Сред светците на Църквата (във вчерашната неделя всички те заедно бяха почетени в разните им видове) видно място заемат преподобните мъже и жени. Определението е старинно и означава човек, който се е посветил на Бог и се стреми чрез молитва, пост и трудове да бъде подобен на Иисус Христос. Такъв стремеж е налице и в другите видове светци (мъченици, равноапостолни, светители, праведни и пр.), но определението е дадено на монашестващите.

Преподобният Онуфрий бил един от най-големите подвижници на египетските пустини. Според житиеписеца му, преподобния Пафнутий, Онуфрий бил родом от Персия и живял през IV век. Той още от младини обикнал единия истински Бог и пожелал да се посвети на отшелнически живот. По това време вече съществували монашески общности в Палестина и в Египет, и Онуфрий се отправил в Тиваида, Среден Египет, където постъпил в манастир край град Ермопол. Там години наред се обучавал в монашеския подвиг на духовно и телесно въздържание и послушание. Едва тогава получил благословение да се оттегли в пустинята и да живее като отшелник. Така прекарал цели 60 години в борба с изкушенията на духа и плътта, като се хранел оскъдно, а дрехите му изгнили и се разпаднали. Когато го посетил преподобният Пафнутий, само дългата до земята брада и белите коси прикривали голотата му. Пустинникът бил вече в последните дни на живота си и в присъствието на свети Пафнутий се упокоил. Събратът го положил в каменен гроб, като го завил с половината от своята дреха. А по-късно, когато се върнал в своята обител, Пафнутий написал житието му според оскъдните сведения, които отшелникът му споделил.