„Възраждане“ са ясни; президентът защо напусна без да чуе химна? За пред кого е демонстрацията?

Партия Надграждане/вграждане/разграждане са ясни – проект, който съществува, за да създава шум и безредици, те са проектирани като продължение на Атака с нов привкус на руска сельодка, оставена да преседи една седмица на слънце. Те са ясни – те съществуват, за да разбиват държавността отвътре, за да може господарите от кремъл да си ловят рибата в мътната вода и да ръчкат ЕС отвътре. 

„Обединителят“ обаче защо напусна демонстративно, като детенце, на което са му отказали да му купят сладолед? 

Главата на уж целия български народ излезе от залата преди да чуе ХИМНА на България. 

Химнът е символ на държавата и държавността. Той му обърна гръб и си отиде. Е, на кого и на какво всъщност обърна гръб, сещате ли се? 

Президентът Румен Радев, избран, за да обединява българския народ, особено в тази жестока криза, напусна пленарната зала преди да чуе химна, след като дни наред, според мен, демонстрираше неприязън и се опитваше да подкопава доверието у бъдещ кабинет. 

Така, толкова, дотук за президента Румен Радев. Сега – за измисления герой Резидент Зеленочорапски. Излиза, значи, този измислен герой пред камерите и в ролята си на „Обединител“ казва, че редовното правителство (най-после намерено насред руините на парламентаризма) е боклук и не става. Ама иначе е „Обединител“ и много бил искал да има редовно правителство. Мхм. И никак не бил преял с власт. Мхм. И никак не се опитвал да управлява еднолично през служебни гълъби на мира, за да изпълнява задачите на кремъл, джуджето и губернаторката. Мхм. 

Над входа на Народното събрание – което е ВИСШИЯТ орган на страната – пише: „Съединението прави силата“. 

„Обединителят“ Зеленочорапски не спря да вбива клинове в политическия процес, за да не може да има коалиция между никого с никого, А КОГАТО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО и с цената на гигантски компромис от страна на всички, които си плюха на егото, се стигна до съединение (като онова от надписа, сещате ли се), той включи на седма скорост и пробва да разбие политическото бъдеще през Руди Гела, през публично говорене, през попържни по проектокабинета, че дори и при връчването на мандата заяви, че той бил компрометиран (ръчка ги да си му го върнат неизпълнен, един вид, че да си продължи да си управлява...) 

????

Каква му е работата на Резидент Зеленочорапски да прави подобни коментарчета? Нали „Обединител“? Нали „на всички българи“? Нали искал „да се излезе от кризата“? Нали не бил руски? А от тази криза само руските Митрофани имаха полза. 

За пред кого тропа с краче така? За пред кого е демонстрацията с напускането? 

Дори БСП не си позволиха да напуснат залата преди да са чули химна на България. БСП, на страниците на чиято история с кръв са изписани думите „Белене“, „Скравена“, „Народен съд“, дори те – от кумова срама – според мен, се направиха на българска партия. 

За партия „Израждане“ няма какво да говорим – те са най-долният политически планктон. 

Но беше забавно да ги видиш как се джафкат със столетницата. Двете фракции на руския слугинаж се джафкат, за да покажат кой е по-верен на господаря, който пък така лошо губи войната, че в момента дори не се сеща за тях. Вероятно за пред губернаторката Мутрофана го играят тоя театър тогава. 

Двете русколюбиви партии започнаха да се заяждат едни с други – кой помагал на Украйна (сакън!) и кой си лъгал феновете, че е ваксиниран. Весело. Друзята са изнервени. 

Но по-изнервен изглеждаше Резидент Зеленочорапски; май усеща, че е изтървал властта в неподходящ момент – преди да е изпълнил всички заповеди на господарите. Лошо. Беше си планирал кризата да продължи още дълго и каращите се заради него партии никога да не могат да се обединят. Той нагледно показваше как дяволът чете евангелието; как се казва в дванайсет часа без две минути: „Съединението прави силата“, а в дванайсет и две минути се вбива клин в съединението. И – по фатмашки гениален – беше решил, че ситуацията ще е вечна. Игра уж на сигурно, а то се оказа, че можели и да се разберат противниците помежду си…? Шах с пешка. Клатят се краката. 

„Израждане“ и Зеленочорапски показаха няколко неща: първо, че работят вече заедно. Че са двете грозни лица на една и съща копейка. 

Второ, че „Съединението прави силата“ за тях не значи нищо, те са разединители, а не обединители. 

Трето, че явно химнът на България и думите: „Заклевам се в името на България“ нищо не значат за тях, не искат да ги чуват. 

Сега всички се упражняват по реторика на гърба на исторически компромис за нещо като коалиция. Много е лесно, но всички те досега са се коалирали с ГЕРБ. ИНТ гласуваха заедно с ГЕРБ и свалиха едно редовно правителство, БСП после гласува с ГЕРБ за хартиените бюлетини, за да си натаманят интереса, „Вграждане/разграждане“ също са гласували с ГЕРБ и с ИТН и т.н.

Но те изведнъж забравиха да четат или забравиха думите „Съединението прави силата“. Преди ги цитираха, като им беше угодно. А може би за забравили как да си вдигат главата нагоре, че да го прочетат над входа? 

Отваряме една скоба тук: българският химн, написан от Цветан Радославов през 1885 г., музикално е наравно с красивия химн на Европа – и това е едно чудесно сравнение тук. 

Химнът на Европа (който също прозвуча в пленарната зала), „Ода на радостта“, част от Девета симфония, писана през 1823 г. от великия композитор Лудвиг ван Бетховен. И двете музикални произведения са равни по красотата си. 

Разбирате ли – ние по нищо не би трябвало да отстъпваме на европейската и световната култура и достижения; имаме възможността, имаме го у нас, ние сме наравно с другите от европейското ни семейство, можем го. И не говоря вече само за двете музикални произведения, а за всичко. Но има едни хлебарки измежду нас, които доброволно продават държавата ни на най-злия ѝ през вековете враг – кремъл – и гледат отстрани (докато си броят трийсетте сребърника) как руската ватенка дърпа българина надолу в калта… 

Затваряме скобата и отваряме вратата… да се проветри смрадта на вкиснати ватенки. 
 

Последвайте канала на