Навръх Първи юни ги видяхме – как с пяна на уста драпат да подменят бъдещето на децата ни със съветски кошмар

България днес: към Европейския съюз или към Съветския съюз?

...

... в сегашна България, която се опитват да им откраднат и да ги направят Павлик Морозовци и предатели, уши на властта и послушници на „нашите хора“, хвалители на властта. Това бъдеще им тикат в ръцете.

Вижте го и „НАТОвския генерал“ – ходи ли из Европа УЖ да натиска да влезем в Шенген? Ходи. А същевременно прави всичко възможно да няма редовно правителство, което да работи за Шенген. Иска да продължи да управлява служебно.

Е, да – по-добре е било от „безплатното образование“ в СССР, където – на много места – децата са учили, че Ленин е изобретил азбуката.

За него „забрана“ означава да не му въртят филмите, защото не ги харесват. А не – да речем – както по любимото му на него „минало“, пращаха да копаеш метрото за разказване на неправилен виц.

И всичко това – под одобрителния поглед на „господарите“, които дирижират местните си лакеи с едно щракване на пръстите.

Първо: смятам за неуместно да цитирам известната сентенция за това как който избира сигурността пред свободата, не заслужава ни едното и губи и двете…

Същото безплатно образование, което крадеше от труда на обикновените научни сътрудници, за да се подписват под трудовете им некадърните „професори“, станали такива по нареждане на партията?

Та… тук поводите за оптимизъм май са по-малко.

Така поне би трябвало да бъде.

Баща му е спасявал заточеници, а малкият Павлик го е предал. Безплатното образование, което налива в главите на децата, че партията е над всичко, над родителите дори?

Да, те не са известни с блестящия си ум.

Днес, както и преди десетилетия, имаме руски лакеи, които – срещу разни обещания, разбира се – теглят целия народ обратно към евразийското блато. Защо, няма ли и те да пострадат?

И затова тровят съзнанието на младите с пропагандата си за „безплатното образование“, за „бозата-от-шесстинки“, за „всички ходехме на море“, за „безплатното здравеопазване“, за „по-добрия живот“ и т.н., и т.н.

И това днес се величае? И драпат някои да се върнем там?

И той се заобяснявал, че, видите ли, телевизиите ги били ЗАБРАНИЛИ, обяснявайки, че всъщност не искат да ги пускат.

Как наистина?

Не, не точно. Те не са хора с много таланти и умения; в един нормален свят, в който няма ДС и „наши хора“, в който няма доносничество и отплащане за него, в който няма сляпо прислужване на господарите…

Но да видим и другите опорки:

Сега – днес и тук – е кръстопътят, на който сме се спрели и мислим кое от двете версии на бъдеще да изберем за децата.

„Безплатното здравеопазване“ беше същото като „безплатното образование“. Не дай Боже да се разболееш… със знанията и уменията на „безплатно образованите“ лекари, влезли в института по реда на дебелината на връзките, които са имали по партийна линия. Ако знаете колко тогавашни деца днес са възрастни с хронични болести…

„Безплатното образование“. Изключително нефелен рефрен. Образование, което е лъгало и пак ще се опита да лъже, че руснаците са ни „освободили“ от турското робство, а не са дошли да завземат нови територии с все населението; образование, което забравя да спомене, че сме им платили за това със златото си; образование, което ще твърди, че СССР ни е освободил на Нацистка Германия, при положение, че ние вече сме били във война с немците, а руснаците не са гръмнали и един патрон тук, за да ни защитят… вместо това нашата армия е отишла да се сражава с Вермахта, докато многохилядната червена армия е гуляла тук, безчинствайки у домовете на хората.

„Всички ходехме на море“? Да, след 7-часово пътуване в Ладата или Москвича през нощта, защото съветската бракма прегрява през деня на жегата. В едни и същи вмирисани бунгала, ядяхме буламачи на смени като в казарма; и, ако се случеше да има „чуждестранна група туристи“ (обикновено руска), трябваше да ги изчакаш те да се наядат, пък каквото е останало после – за теб.

… защото: за каква СИГУРНОСТ въобще можем да говорим? Поне да беше истинска сигурност, че „уравнението“ да е адекватно, а то… Къде е сигурността: в попадането в лагер, заради разказването на политически виц? В гладуването, защото некадърни партийни аграри са унищожили цели реколти в СССР и ние сме им пратили нашата храна? В избиването на хора, които просто са били съседи на шумкарите и онези вместо да си върнат борчовете към тях, са ги предали, за да бъдат разстреляни? В подстригването по улицата, печатите по краката, арестуването за плоча на „Битълс“, насилствената работа по бригадите?

… те няма да са особено успешни или с положение, или с влияние. А за тях това е единственото важно. Как да го постигнат иначе – с техните чар и умения на пробита кутия за обувки? Няма как. А и историята помни – предишните шумкари и каскети – неграмотни и пропити от вкисната завист, се наредиха на масата на властта през 1944 г. и дълго време не станаха. Сегашните искат да повторят.

Не, нямат срам, а лъжата е единствената истина, която тези познават; двуличието е единственият им „професионален“ актив. Там – на запад, пред лидерите, продължава да се прави на миловиден Троянски кон, а тук – нито дума за плюнките в Парламента или за опита за пълзящ преврат на „Израждане“ и подчинението на губернаторката. Какви ги говоря и аз!—те са от едно котило; заедно работят за една и съща цел. Колко наивно си мисли, че някой извън България му вярва…

Днес е първи юни – празник на детето; ден, който е свързан с радост и веселие за хлапетата и е носител на надежда за възрастните, които пък гледат как новото поколение расте и се учи, пълни главите си със знания и твори бъдещето пред очите ни.

Защото децата в Европа, към която ние сме част, си избират какво да мечтаят, имат лукса да мечтаят да са учени или артисти, писатели или художници, а днес – на празника на детето, в парламента ни, шумкарите плюят (буквално, вижте видеото) срещу бъдещето на българските деца, тикайки ги да се превърнат в малки Павлик Морозовци. Не да мечтаят да измислят лекарство за рака или да създадат софтуер за космическа ракета, не да бъдат Ал Пачино или Спилбърг, не да бъдат носители на „Оскар“ или писатели с международни награди, не… Павлик Морозов, който предава баща си на партията, за да го екзекутират с все половината му семейство, за да може „нашите хора“ да се наслаждават на живота от висотата на положението си, спечелено им с предателство. „Нашите хора“, които мечтаят да са робовладелци на собствения си народ, назначени от господаря в Кремъл, с неговото позволение да бият и „елиминират“ неудобните.

Преди няколко дни разглеждах „мненията“ на хулителите на Георги Господинов, който донесе световна слава за страната ни. Нищо изненадващо тук – до един са шумкари. Видях епохалната празнота между ушите на един „режисьор“, няма да му споменавам името, защото не желая да му правя каквато и да било реклама, само ще кажа, че се „прослави“ за смях и на кокошките с филми за Ботев и Левски. И е русофил (наопаки на самите Ботев и Левски).

Разбирате ли драмата им – ако няма кой да накара хората насила да ги гледа и да ги харесва, са кръгли нули; и плачат, че са „забранени“, чувстват се жертви. Затова драпат за чистките и „Белене“, за да нямат конкуренция; затова им е мил соца и държавната купичка с попара за послушковци, защото на послушковците друг талант освен послушанието не е нужен.

Разбирате ли защо такива в нормална държава и при равен старт, и при нормална пазарна среда, в която качеството определя търсенето… те ще са кръгла нула? Защото те са свикнали чичковците от властта да заповядат на хората да им гледат филмите – няма не искам! И после да се фукат, че цялата страна им ги била гледала. Още по-добре е да им заповядат и да им хареса, че и да ръкопляскат. Те си милеят за онова време – до държавната софра с лъжица в ръка.

Същите са и плюнковците в парламента, задърпали ни към Русия, те са също толкова „кадърни“ политици, колкото е „кадърен“ и режисьорът им. В нормална страна, където руското лоби и губернаторката Митрофана не определят дневния ред на държавата, те ще обръщат хамбургери, ще мият чинии и това ще е върхът на постиженията им.

А как най-добре се описва случващото се? Не знам. Как се намират думи, с които да кажеш на хората, че има една красива земя в сърцето на Европа, в която освободените от робството жалеят същото това робство и се борят, за да се върнат обратно под хомота?

Безплатното образование, което беше просто индоктринация – маршируващи деца, облечени в еднакви униформи, на които е забранено да мислят, а е разрешено единствено да величаят шумкарите? Деца, на които „безплатното образование“ им казваше, че Павлик Морозов е герой и трябва да го следват? Морозов, който е предал собствения си баща на комунистическата власт?

Не си мислете, че те – сегашните шумкари, които плюят в парламента или се маскират като НАТОвски генерали, са по-различни от предишните; или че са по-умерени. Не са. Ще бутат, докато докарат нещата докрай, няма да спрат по средата и да се кротнат. Ще ни направят втори Беларус или още по-зле – най-после 16-а република; змията не може да спре да хапе; скорпионът – да жили; мухата – да каца по л***а; природата си е природа, те няма да се спрат. Трябва да бъдат спрени.

Само че – да не се заблуждаваме, тук е малко по-различно. Тук на децата им разказват как „едно време“ е било по-хубаво и как злата Европа и лукавата Америка са ни откраднали хубавото „светло бъдеще“. Тук бившите роби разказват на новото поколение как е по-добре те да направят така, че да се върнат към оковите…