И „Времеубежище“ стана „дъвка“ за червения ъгъл на България и пишман патриотите

  • 29 май 2023 16:15

  • 1680
  • 0
И „Времеубежище“ стана „дъвка“ за червения ъгъл на България и пишман патриотите
© FB/Господинов/Guardian/Novini.bg

Има неща, които просто не ги разбирам. Ако питаш българите, всеки е патриот, а всеки втори – патриот и половина. Ако си позволиш да кажеш нещо лошо за презастроеното море или мутренските хотели, жив ще те изядат, ще ти обясняват как си предател и не знам какво още. Но, ето – случи се да имаме някакъв повод за национална гордост (при това се случи навръх националния ни празник), който не е изфабрикуван, не е плод на местни връзкарски игри – наградата „международен Букър“ за Георги Господинов; и се оказа, че това е просто повод за подигравки и оплюване. Как? Защо? А патриотизмът…? 

Не мога да разбера защо слушащите руска пропаганда по 24/7 смятат, че всичко, което не е руска пропаганда, е американска? Не може ли нещо на тоя свят да съществува, без да е ничия пропаганда? Например: картина или роман? Ей така – да съществува заради самата красота на изкуството? 

Няма да говоря за това, че в Румъния затвориха руския си „културен център“, заради пропагандата и лъжите, които ръси, а тук го охраняват с полиция все едно е парламент (а може и да е…). Няма да говоря сега за това, има време. Няма да говоря и за Газпром, за който се насаждаше слух, че ще ни съди по същото време, когато цяла Европа се готвеше да съди него. 

Сега ще говоря конкретно и само за романа на Господинов – „Времеубежище“, който беше масово налазен

от руската хибридна машина – „американизиран“ бил, „пропаганда“ бил и т.н. Първо, ще си призная, че все още не съм го чел; както не съм чел и много класики, между другото, но това си е мой проблем, а не на автора или книгата. 

Както всяка една книга, и тази може да ми хареса или да не ми хареса, но това е въпрос на вкус, защото литературата е изкуство – мога да говоря САМО за това дали ми харесва на мен или не.

Например, не харесвам Джим Морисън, мога ли да кажа, че Doors е лоша, слаба, скапана група? Ще ми се смеят. Също така, не харесвам „Порше“. Що за хахав сектант ще да съм, ако започна да говоря, че „Порше“ е лоша кола? Всичко е въпрос на вкус – казваш: „не е за мен“, махваш с ръка и продължаваш нататък. Нали?

Дори в спорта – където има ясен начин да прецениш кой е по-добър, се водят спорове; камо ли в изкуството, в което няма метър, хронометър или рефер. 

Що за самочувствие трябва да имаш, че да решиш, че ТВОЕТО мнение е решаващото и определящото за всичко? Да махнеш с ръка и да кажеш: „това е тъпо, не става“. Можеш да кажеш: „ЗА МЕН това е тъпо, на мен не ми харесва“, но генерализирането е страшна комплексарщина. А как и защо се случва в страната на най-големите патриоти – е пълна загадка. Хем не дават лоша дума да се каже (дори когато е заслужено) за България, хем сами плюят сега българското. 

Хубаво казаха хората: „Макрон говори за „Европа на две скорости“, българите намериха и задната“. Не само, че не напредваме заедно с другите, ами тръгнахме и назад. Не може да са ни виновни само политиците, нали разбирате? Математически не е възможно за всичко случващо се да са виновни само политиците, че да си мием ръцете всеки път с тях. А и те са едни от нас, не са извънземни, не са вносни, не… едни от нас са, те са като нас, затова са такива. Или – ние сме като тях, затова сме такива. 

Отне ми малко време да разбера защо е тази омраза и най-после разбрах – Господинов се снимал на протест с украинското знаме и публично е заявявал подкрепата си за Украйна. Затова го обявиха за „американски“. И това са същите хора които плачат, че щели да им забранят руската литература заради войната (никой не им я забранява, разбира се) и се вайкат, че любимците им щели да страдат от cancel culture. И са българи, и са (уж) защитници на свободата на словото, а когато българска книга печели една от най-престижните награди В СВЕТА, я оплюват. Ходи ги разбери. Не може да се говори за патриотизъм, когато защитата на интересите на една чужда държава и нейните позиции е над защитата на твоята. Но явно не може да се говори за патриотизъм, в чистия му нормален вид, в държава, пред чийто парламент има статуя на чужд цар, а най-големите и най-високите паметници са на чужда армия. 

Последвайте канала на

Александър Томов
1680 0

Свързани новини

Водещи новини