Преди Великден обединяваше хората, а сега дали има надежда затова? За мира и войната, за духовното и материалното, затова дали в края на този политически път е възможно Възкресение, разговарям с отец Боян Саръев, Кръстителят на Родопите. Той е роден в семейство на мюсюлмани, но приема християнската вяра. Председател е на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“.
Въобще мисля, че повечето хора у нас са състрадателни и добри и обичат близките си, изпадналите в беда, но не обичат Бога. Впрочем това не е само наш, съвременен проблем, а иде от древността, защото
Откакто съществува човечеството, то води войни и хората се избиват едни други. От това печелят алчните и лакомите във властта навсякъде по света. Войната в Украйна засега няма никакви изгледи да приключи скоро, за съжаление.
Пожелавам светло Христово Възкресение! И помнете, че Бог може да съществува /за мен това е безспорно/, може и да не съществува, но вие живейте така, сякаш го има!
Не вярвам, че който и да е наш проблем, може да се реши от политиците.
Никой не полага усилия за постигане на мир. Положението е много страшно и има риск да прерасне в световен конфликт.
най-големият грях, извършен от човечеството е Богоубийството.
Ама колко души днес в България примерно изпитват състрадание към кръстните мъки на Христос! Не, за повечето е важно, както казах да си хапнат, да си пийнат и да си намерят агнешко от по 20 лева за килограм. Те смятат, че всички духовни терзания трябва да са притежание само на поповете и на шепата истински вярващи. Това никак не е добре, защото народ, който е забравил Бога, няма нравствени правила, не се съобразява с никого и нищо и си въобразява, че всичко му е позволено, че нравственият подвиг в човешкия живот е яденето и пиенето, а не добрините, които е направил.
За съжаление обаче ми прави впечатление и тази година, че повечето ни сънародници продължават да се вълнуват от Великден само откъм материалните блага. Пак си мерят козунаците, яйцата, търсят в несвяст агнешко на по-приемливи цени. Никой не споменава и дума за пост, за духовност, за човеколюбие, за смисъла на Христовото Възкресение. Брутално и комерсиално е отношението на някои към празника – все едно цяла година са били държани на глад и жажда и баш сега е дошло времето да се пръснат от ядене и пиене. Това не ме радва.
Но както знаем, все пак всяко нещо има начало и край и само от нас, човеците зависи да се сложи край на този ужасен конфликт. Искам да припомня на християните, че ако ние живеем по божиите закони и ги спазваме, то Бог няма да остави никого нито гладен, нито жаден.
Но съм настроен оптимистично за духовността, нравствеността и духовният героизъм на нашия народ. Когато започна войната, повечето ни сънародници се отзоваха веднага да помагат на бягащите от нейните пламъци. Ето, ние тук, приехме близо 40 майки с деца и всеки от района дойде да помага с каквото може. Това ме окуражи, че за българския народ има надежда за спасение, за бъдеще.
Смятам, че в обществото ни вече няма чак толкова голямо разделение между хората заради политиката. Защото никой вече не вярва на политиците, които дори не могат да се разберат едно редовно правителство да излъчат. Но както живеем, мислим и действаме в политиката, смятам, че Бог няма да е много благосклонен към нас.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)