Не желая политиците да ме забавляват

Много любопитна формула… да водиш диалог. И сигурно работи там, където аудиторията разбира, че политиците са нещо различно от комедиантите, актьорите и екшън звездите. Тоест: не в България.

… ами иначе ще им се наложи да си намерят истинска работа, а те особено много не искат.

В тази среда няколко демократични партии, обединени в коалиция, се опитват да водят „диалог“. Интересно, наистина.

Вчера писах, че гаврата на Чеченеца, Куката и Емили е и по вина на публиката, защото „съдържанието“ на каналите на инфлуенсърите се пълни с неща, които се гледат масово и се търсят.

На фона на ТАЗИ публика, политиците трябва да намират начин да оцеляват и да получават гласове, субсидии и „спонсорство“, защото иначе…

Ако излизат данни за злоупотреби, но ти упорито си гласуваш за някой, защото ти е симпатичен, някой казват, че си СЪУЧАСТНИК.

В желанието си да циментират властта си, метастазите на БКП/ДС измисли новата глава в сценария (нова, нова… колко да е нова), а именно: да откаже голяма част от хората въобще да гласуват – като ги отврати.

Днес обаче здравият разум си е взел отпуск.

Другата стъпка от сценария е да врякат: „с машините ви манипулират вота!“; другите: „не, с хартията ги манипулират!“ и все страшни сценарии и ужасии. И пак се насажда едно трайно усещане, че „няма смисъл“.

Защото публиката тук е такава. Това се котира.

Защото… какво?

И днес се радват на плодовете на труда си – тълпата е изключително лесно предсказуема и още по-лесна за манипулиране.

Но на мен ми е трудно да те нарека „съучастник“, защото – според законите в България – хора с умствено изоставане не могат да носят отговорност за действията си и са защитени от преследване.

Тук не работи. И няколкото демократични партии се превърнаха в „демократични субекти“ и са заплашени от бърза маргинализация.

„Успешните“ политици са онези, които забавляват тълпата – подиграват се с хората, които тълпата не харесва. Тук има голям избор – на практика: всеки малко по-различен от общоприетия образ на (съвременен) герой на Алеко Константинов (осъвременен с анцуг и диагоналка).

Търсене<<>>предлагане е формулата, която днес определя количеството простотия и съотношението ѝ към „нормалното“ в живота ни. Защо се публикуват жълти новини? Защото се търсят като топъл хляб. А защо в България няма литературни агенти…? Мхм. Поради същата причина, поради която в магазина не се продават видеокасети.

Някога хората са имали нещо като здрав разум: НЕ са си казвали, че „тоя политик много ме кефи, щото е кат мене, и ще му дам да ме управлява“, точно както НЕ са си казвали: „тоя хирург много ме кефи, щото е кат мене, и ще му дам да ме оперира“.

И, междувременно, за да си оправдаят съществуването, „политиците“ продължават да забавляват тълпата със скандали, за да не забрави тълпата за съществуването им. Или за да не се сети да пита: „вие каква работа вършите?“ Това ще е пагубно. И затова измислят Гаргамели и Торбалани, с които да плашат тълпата и да се представят за рицари на бели коне, които единствени са способни да убият тоя злодей, дето плаши бащино ни огнище. Нищо, че те самите са омазани в корупция, тя тълпата е свикнала, че „всички краднат, тия поне правят нещо“. И така… керванът си върви.

Но такива са реалностите. И политиците се нагласят според тях. Разбира се, тези „реалности“ не са се случили от само себе си, защото днешните политици и вчерашните им предшественици (и съпътстващите ги кукловоди) се постараха да убият образованието, да убият културата, превръщайки я в повод за подигравки – който чете и се интересува от култура, е слабак и антигерой, постараха се и да засилят аурата около простащината и да качат Бай Ганьо на пиедестал. Отне им известно време, но накрая успяха.

Но това е по-скоро моя мечта отколкото желание, защото съм реалист, а дневният ред тук е различен. Тук партиите дори нямат нормални имена, като в нормалните държави: социалдемократи, християндемократи, консерватори, лейбъристи (работническа), тук май само БСП от големите партии има „нормално“ име (това не е реклама на БСП, защото ако някога направя реклама на БСП, ще повърна), всички други са натъкмени или да имат абревиатура, която звучи като позната и „горда“ дума, или са цели изрази.

Техните партии имат купен и фалшифициран вот плюс сигурен електорат. Тяхното не се губи. Масовото гласуване обаче е потенциален риск техните да не поучат достатъчно мандати. Затова с кални медии, с псевдо социолози, с платени жрици на информационната любов, те натъкмяват една фалшива война между собствените си пионки. Започват да хвърлят кал, уж да вадят компромати, да ги карат да се обиждат един друг до степен да станат противни на хората. И хората да решат, че „всички са еднакви“ – така, появявайки се нормална коалиция, тя е обречена на попадне в графата „всички“, които са еднакви. И така се поддържа идеята, че „няма смисъл“ да се гласува.

Но това манипулиране идва под формата на цирк, зрелища и забавление – подигравките към опонентите са все под формата на зле скалъпени скечове, опит за оригиналничене, от другата страна са опитите на политиците да се правят на екшън герои – заплашват журналисти, проповядват насилие и плашат с линч.