Ще доживеем ли да получаваме същото качество стоки, каквото получават западноевропейците срещу парите си?

Този коментари ще бъде лишен от коментар. Само наблюдения, въпроси и никакви заключения. Може би малко подозрения, но нищо повече. 

Има ли ирония в това, че инспекторите, които правят проверки за раздута спекула са едни от най-големите ѝ жертви? Да, има и то голяма. Инспекторите от Комисията за защита на потребителите получават малки заплати и спекулата, която самите те преследват, удря силно по техния джоб. По-силно отколкото немалко от джобовете, за които комисията би следвало да работи. 

Известно ли е по цял свят, че държавен служител с малка заплата е отворена врата към корупция? Известно е. От време онò. 

В България познаваме ли корупцията? Мисля, че я познаваме добре. 

Корупцията по високите етажи в една държава ражда ли корупция по ниските? Да. Ето как – перата от бюджета (включително пари от ЕС по програми), които са предвидени за заплати и за оборудване (което прави работата по-лесна), се отклоняват в джобовете на поставени лица, които се облагоденстват лично и отделят процент за пълнене на партийни каси, плащат „такса“ на човека, който е помогнал назначаването им и т.н. 

Така парите се разпределят навсякъде другаде, но не и за където са предвидени. Което води до липса на средства за заплати, ръководството вдига рамене и казва, че нищо не може да се направи.

Допълнително обезсърчаващо действа и фактът, че служителите виждат новите лични автомобили, скъпи дрехи, демонстриране на възможности у определени шефове и разбират, че ги мамят. 

Оттук насетне крачката към получаването/поискването на рушвет е още по-малка. 

Една малка скоба тук: в много държави, предимно диктатури, е създадена стройна структура за разпределяне на корупция – държат заплатите ниски, хората не успяват да се справят, започват да приемат и предлагат подкупи по различни поводи. Така бюджетът не се товари (защото корупцията е на най-високо ниво и партийните лидери крадат от бюджета), освен това всеки един жител е по подразбиране гузен – защото е участник в незаконна дейност – корупция; и като предлагач, и като получател. Пример: лекарят взима рушвет, за да си свърши работата (за която му плащат малко), после отива в общината, където самият той трябва да плати рушвет. 

Вечно гузният е лесен за манипулиране и със сигурност лесно може да бъде спрян от протестна дейност или съюзяване с други – само с една проста заплаха за разследване могат да го откажат от всичко. 

Вечно гузният е и вечно недоверчив – трудно се съюзява с други. Разединените са лесни за манипулация и управление. 

Затварям скобата. 

Малкият служител, ако взема подкуп (казах „ако“), не е изключено да си помисли, че неговото действие не води до особена (или въобще някаква) вреда. Престъпление без жертва, нищо работа. 

Дали е така? Особено, ако малкият служител е сто петдесет и първият нарочно нарушил задълженията си? Натрупването на корупция е единият проблем, свикването към нея – друг; тя става като вирус, който все повече се възприема лесно. И така разпространението става по-лесно. 

Ще ви дам един почти безобиден пример. 

Помните ли как преди време имаше изследвания, че определени компании предлагат едно качество на пазарите в Западна Европа и друго (по-лошо) в Източна? Нищо не се е променило. 

Има една марка чай, няма да казвам коя точно, само ще кажа, че звучи като Ахмак и се римува с батат, която е (по принцип) чудесна, но в други точки по света. В началото бе и тук. Нещата се промениха и се отказах да ги купувам. Наскоро все пак си купих и се изненадах от супер качеството. Забелязах и разлики в опаковката. 

Кутията свърши и аз отидох да си купя друга, но нямаше. Докато четете този пример с чай (който вероятно не ви интересува), правете сметка, че това важи за много други стоки (които ви вълнуват). Щандът беше празен и стоеше само етикетът с цената. Чаят – изчезнал. Нещо се чакаше може би, защото не се беше случвало преди да изчезва. 

Във всички магазини, в които го търсих, го нямаше. Изчезнал. 

След това се появи и аз прибързано си купих няколко кутии. Което беше грешка, защото веднага разбрах, че съм си купил пак от източноевропейската партида. Забелязах и издайническа разлика в опаковката. 

Замислих се: защо се появи хубавата партида, след това изчезна, а сега пак е тук? Какво се беше случило?

Беше се случила акцията – масираните проверки по магазините в цялата страна. По това време си бях купил качествената стока. Към края на акцията стоката изчезна (вероятно изчерпано доброто качество), а с края ѝ се появи старата, с източноевропейското качество. И всичко – по старому. Цялата акция с проверките изведнъж ми замириса на прост пиар и демонстрация. 

За да съществува стока с две качества (както беше установено още преди години), трябва да има схема, защото контролът на качеството е задължителен и поне официално си се случва. Което означава, че за да има второ качество, продавано за първо, контролният орган си е затворил очите. „Органът“ обаче не е човек, че да му се търси лична отговорност, а е кошер от служители, шефове и изпълнители – върви разбери кой е поучил под масата, кой е неглежирал, кой крив, кой – прав. Дали корупцията идва от най-високо в този случай или заради корупцията в системата се е задействала корупция по ниските етажи? Кой да ти каже…

Но е факт, че за да работи схемата с двете качества, трябва системата да е умишлено счупена. 

Точно по същото време се появи и информация, че служителите на КЗП ще стачкуват, защото са им ниски заплатите. Дали – с пресни впечатления от глупостите с ходенето по магазините – реагирах прибързано с псувня към радиото? Да. Просто моментът беше такъв. Всички ли са виновни? Разбира се, че не, но това, което си помислих веднага, беше: щеше да е добре да си вършат работата, преди да искат увеличение; в първия момент, в който им се наложи да поработят малко повече и се сетиха, че са им малки заплатите. 

Не се гордея с най-първоначалната си реакция, но и днес не мога да кажа, че тогава съм бил напълно в грешка. Факт е, че заплатите им са ниски и това е проблем, както се оказва – потенциален проблем и за нас; така че ще е хубаво и ние да поискаме увеличение на техните заплати. Следващият въпрос е: след увеличението, ще имаме ли гаранция, че лошите практики ще секнат? И по-важният: ще доживеем ли някой ден да получаваме същото качество стоки, каквото получават западноевропейците срещу парите си? Може би не го заслужаваме? След като: 1.) търпим и 2.) сме най-изобретателни в схемите и далаверите, може и да не заслужаваме. 
 

Последвайте канала на