Понеже искате да не се забравяла историята и паметниците…

Понеже има една свита от хора, която сега обикаля ТВ-студия, площади и използва всеки удобен случай да плаче за историята и паметниците, ще използвам случая да ги послушам: да припомним историята. 

И паметниците…

Ще трябва да си припомним кой разруши Мемориала на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк с имената на над 3000 загинали български войни в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Може би в предходното изречение не ви направи впечатление една дума, затова ще я изкарам и ще я подчертая отново: БЪЛГАРСКИ. 

Загинали БЪЛГАРСКИ войни.

Не си спомням някой от оплаквачките да е казал нещо за ТОЗИ паметник. За съветските войни обаче – ред сълзи, ред, сополи, заплахи и вайкане. Пред парламента имаме руски цар, а Левски няма нито един паметник по-голям от съветските. Колко са държавите, в които чужда армия и чужди герои са по-мили и драги от собствените? Обикновено това са колониалните държави. И после същите ни говорят за „колониализъм“ и сочат не друго, а американското посолство. Американското, не руското. 

Мисля, че Ганди беше казал (цитирам по памет), че елит, възпитаван от колониалистите, се превръща в най-големия враг на собствения си народ. Възпитаните от СССР сърпове и чукове са най-големият враг на българския народ, те са продажниците (Р.Овч. например), които ни ощетяват енергетиката, за да обслужват руските интереси, те са (резидент Зелен Чорап), които отказват сделки за модернизиране на въоръжението на армията ни и ни държат в руска орбита. 

Между другото, докато се чудили къде да сложат МОЧА, едно от предложенията (а-ха да се приеме) е било да се разруши „Света Неделя“ и на нейно място да се издигне „паметникът“ на окупатора.

„Света Неделя“ е същата църква, която комунистите взривиха с подъл атентат, останал в историята като най-кървавия в Европа за началото на 20 век. 

Нали трябвало да помним историята? Това правим сега – припомняме си историята. 

Ето още история: 

Втората световна война е започната от Хитлер в дружески съюз със Сталин и СССР. Исторически факт. На 23 август 1939 г. Хитлер и Сталин подписват таен протокол за подялбата на Европа. На 1 септември 1939 г. Хитлер напада Полша и докато поляците се отбраняват, Сталин подло ги напада в гръб. След което започва масовото избиване на полски военнопленници от Червената армия.

Напишете „Молотов—Рибентроп“ в Google и се запознайте с истинските архитекти на войната. Сега може и да се пишат антифашисти и победители на Нацистка Германия, но войната са я започнали като приятели на Хитлер, после са се скарали (заради подялбата на Европа) и Хитлер ги е нападнал (операция „Барбароса“). Сталин е бил толкова изненадан, че дни наред не си е показал носа пред никого, никой не е знаел какви ще са заповедите и как ще се реагира. През това време руските войници са мрели като мухи. История, какво да се прави. Започната е като приятелска с Хитлер, ама не се разбрали и станала „Отечествена“. А, ако не се бяха скарали? Мхм, историята е такава, какво да я правиш? Нали трябвало да я помним?

Има и документални доказателства (издадени в книга) за обучение на немци в съветска русия преди Втората световна. 

Между другото в днешна русия е забранено да се говори за „Молотов—Рибентроп“ и да се преподава в училище. Според тях войната започва 1941 г., а не 1939 г. Според някои български „историци“ – също. 

Айде още малко история: 

През 1939-1940 в България българските комунисти започват масова пропаганда с цел да принудят царя и правителството да влязат в съюз с Хитлер, именно заради приятелството му със Сталин. По-късно се срамуват от това и се опитват да го изтрият от историята.

Хвърляли листовки, правили подписки, а след няколко години същите избивали хора, като им залепили етикета „фашисти“. Обвинявали хора - учители, банкери, военни, писатели, художници, които хал хабер си нямали нито от Хитлер, нито от фашизъм, нито пък са хвърляли листовки или правили подписки за съюз с Хитлер (за разлика от убийците си, които са били ЗА дружба с Хитлер първите години от войната). 

Тази история да я помним ли или ще я пренебрегваме и забраняваме, както едно време?

Хайде още малко история:

България прекъсва дипломатическите си отношения с Нацистка Германия и иска примирие от САЩ и Британия. Още на 5 септември правителството обсъжда решение за обявяване война на Германия. Само че ето точно тук се появява съветският агент – тогавашният военен министър ген. Иван Маринов, който спъва общественото обсъждане и го забавя със 72 часа. През това време от СССР заявяват, че явно сме все още с Нацистка Германия, щом не обявяваме война и Червената армия идва тук. Откъдето още не си е тръгнала…

По-късно става ясно, че ген. Маринов е съветски агент и вече е обсъдил с кремъл това „забавяне“, което е позволило на СССР да обяви война на България. На 8 септември обаче, така или иначе, се обнародва решението и се обявява война на Германия, но това не спира ватенките да нахлуят и така се озоваваме във война и с двете сили – Германия и СССР. И въпреки че е обявена война на Германия, след гнусния предателски и антибългарски преврат на 9 септември, правителството е обявено за фашистко.

Ще я помним ли тази история или да я замитаме? 

А това?...: „[…]група комунисти и някои офицери от армията, спечелени на страната на комунистите, нахълтват в сградата на военното министерство и се самопровъзгласяват за ново българско правителство. Едва по-късно в страната един подир друг се завръщат Вълко Червенков, Васил Коларов и Георги Димитров, които към този момент са съветски граждани и членуват в болшевишката партия[…]Американският историк проф. Сирил Блек, който до 1947 година работи в Съюзната контролна комисия в България, посочва, че шефът на тази комисия генерал Бирюзов веднага уволнява 16 висши български офицери, сред които и шефа на българския генерален щаб, след което поставя на мястото им съветски военни. България е въвлечена във войната срещу Германия, а 280-хилядната българска армия незабавно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна съветска войска, която на практика няма никаква работа.

Съвременници твърдят, че съветските войници масово злочинстват (конфискации, убийства, грабежи, изнасилвания) и в същото време осигуряват комфорт на комунистическо-криминалните „шпицкоманди“, които избиват дотогавашния елит на държавата. Българската армия е изпратена да се сражава срещу Вермахта, за да се осъществи по-лесно замисълът на Сталин и Димитров за превръщането на страната в съветски придатък.

България е въвлечена във войната срещу Германия, а 280-хилядната българска армия незабавно е изпратена на фронта. В България остава една близо 200-хилядна окупационна съветска войска, която на практика няма никаква работа“.

Единствените загинали съветски войници в България (нищо, че под път и над има техни паметници… на „загиналите за свободата на България“) са препилите със спирт на 14 септември 1944 г.

Плячкосали и ограбили склад на пристанище Бургас и намерили спирт. Без да проверят годен ли е за пиене или не, се налели до козирката с него. От около 200 червеноармейци гуляйджии 42-ма са умрели от отравяне, а шестима ослепели. Това са „жертвите“, които са дали. 

Последвайте канала на