Тука едни другари са във война, „а зрелището като цяло е сполучлив опит за съчетаване на нелепото с неприятното“

А тук един плаче за отнемане на правата на хората. Ние сме седнали за „човешки права“ да говорим, да мислим за Европа, тука плачат за диктатура и да им се отнемат правата. Къде сте седнали да спасявате неспасяемото?

Тука един другар е във война…

И веднага се сетих за нашата предизборна кампания и ми се отщя и книга да чета, и каквото и да било.

Не му е много ясно какво значи „чуждестранен агент“ според любимото му руско законодателство. И всеки иска да мачка и да отнема права, че иначе – не може, не знае как, все Крум му е в главата и към Средновековието го тегли. Крепостни, сър! Какво да си обясняваме. Средновековни, попаднали в 21 век.

А за другаря, който вече е във война… там нищо не може да помогне; ако си стигнал дотам да вярваш на пропагандата повече отколкото на собствените си очи, личният ти лекар да обявява часа на мозъчната смърт и да идват от „Рекордите на Гинес“ да запишат колко време човешкото тяло може да живее без мозък.

Всеки път, когато кремъл спусне опорките, чукундурите изпълзяват от дупките си и започват да ръсят мозък – за как по байтошово било по-хубаво (често го пишат от плажа в Гърция това), за как едно време било по-спокойно, а най-спокойно било в Белене, нали? За българо-съветската дружба и други подобни щуротии; за бозата-от-шес-стинки и как сички-ходихме-на-море и новата Лада я чакахме само 15 години.

Да не вземе само да се окаже, че синът му или дъщеря му живее в Англия и оттам праща по пет-шестстотин паунда на месец, защото, ако получаваш повече от 20% от доходите си от чужда държава, си „чуждестранен агент“. Ще се окаже, че трябва и на него да му отнемат правата. На тия обикновено акълът им идва, когато яйцето опре до техния з… нали; и като се окаже, че са врякали за премахване на собствените си права, ама тогава обикновено вече е късно.

По-интересното е как го е направил. Около 16.00 ч. кандидатът за депутат Атанас Стефанов от партия МИР влязъл в кабинета на Йорданка Фандъкова, за да ѝ подари цветя за 8 март. Уж. Това го е разказал сам, похвалил се е пред bTV. Мъж! Герой! Нали! И както влязъл, се промъкнал на балкона и оттам извършил великото си „геройство“ – бутнал едно знаме. Те в това са ненадминати – да се промъкват. На истински смелите хора, които се бият за свободата си в Украйна, им е много важно, че някакво си там – Атанас Стефанов от партия МИР – било бутнало знамето от фасадата на Столична община.

Всичко това е плод на „промивките“, започнати преди поколения, след това – стъпвайки на старата инерция – стана още по-засилено с идването на лилипутин на власт в кремъл – първа вълна – 2000 г., когато тук дойде „царя“ (който наскоро се снима с Митрофанова… почвате ли да навързвате парчетата от пъзела?); 2014 г. – незаконното нахлуване в Крим – втора вълна; трета вълна – войната в Украйна. През цялото това време спящите клетки се пробуждаха и бълваха пропаганда – за ваксини, за маски, за щуротии, колкото да поддържат недоверието към Запада. Елементарна техника, но работи.

Както и преди съм казвал: Украйна ще се оправи и с нас, и без нас (все тая!), ние обаче даваме хубава заявка ПАК да бъдем на страната на загубилите войната. Червената сган ще се погрижи, а някои дори и копейки ще получат по сметките си, а може и снимка с губернаторката – за награда.

Преди поне самите кампании бяха (горе-долу) свободни от подобна плява, но ето, че се набърка и в тях. Сега плазмодиите решиха да налазят политиката лично, а не да бъдат само ракети-носители за старото БКП и метастазите му. Или иначе казано: клоуните, които надъхваха електората с клоунада по медиите, за да спечелят метастазите на БКП повече гласове, сега директно влязоха в политиката и правят кампаниите за себе си, а не за други.

Тъкмо си четях една доста приятна книга на Джеръм Джеръм – „Трима на бумел“, опитвайки се да забравя къде живея и че сме в предизборна кампания, Джеръм изведнъж ми напомни с едно изречение (макар и писано преди повече от 100 години), в което видях умозаключението „… а зрелището като цяло е сполучлив опит за съчетаване на нелепото с неприятното“.