С нетърпение чакам патетичната реч за опълченците, които – ако бяха живи днес – щеше да нарича „войнолюбци“

Ако Левски бе жив днес, сред нас, дали щеше да стои мирно и да гледа ордите от орки да вилнеят над свободна Украйна и да вика: не давайте оръжие, не на битката, преговаряйте с мирни средства?

Иде трети март. За едни е повод да си припомнят от какъв род идват, за други – да се напият; но има и едни, за които е повод да си притиснат писачите на речи да налеят остроумия в политическата им кариера.

Между другото, какво стана с „Мафията вън!“, отказа ли се? Разбраха ли се? Както и да е – това е за размисъл за някой друг път.

Такава рязка смяна, според мен, е възможна само за машините – само един компютър може така рязко да завие, защото човешкото съзнание (в повечето случаи би трябвало да) изпитва неудобство и срам.

Защо? За пари ли? За много ли?

Как ли се е чувствал в Мюнхен, много ми е интересно? Между всички приятели на Украйна – с наивната си реч и личаща си отдалече про-путинска позиция.

Мислех си, че дори БГ политиците и „журналистите“ от кремълския обслужващ кръг имат граница на дебелокожието си, но се оказа, че нямат, никое дъно не е достатъчно дълбоко за тях, винаги намират по-дълбоко.

Не, нали?

… само че се сетих за двете убити момичета на „Черни връх“ от надрусан, покровителстван от полицаи, за убития французин от надрусан, платил на патрулка да го ескортира, за имигрантите, които умряха онзи ден, за полицайката, хваната с половин килограм трева до Разлог и престана да ми е смешно; отказах се от шегата, стори ми се, че нещата вече са изпреварили „предложението“ ми и вече са поели в тази посока. Да, мирните преговори с престъпници винаги са били чудесна идея.

А, ако беше жив, дали същият вдигач на юмручета и викач: „Мафията вън!“, нямаше и него на приобщи под общия знаменател на подигравката си: „Войнолюбци“? Дали нямаше да го сложи и него в кюпа с войнолюбците? Такива, като зелените чорапи, е имало и по времето на Османската империя; и те са гледали Раковски и Левски и са викали: „Пу! Маскари! Само трошат мира в империята!“

Мислех да започна този текст с майтап за това как, ако му следват съветите за миротворчество и преговори, българските полицаи например, вместо да се борят с престъпниците трябва преговарят с тях и в никакъв случай да не ги въоръжаваме и да не им даваме и пари даже… те престъпниците, убийците, трафикантите са разбрани хора, ще седнат, ще поговорят и…

Дали е изключил пак всичко човешко – и срам, и съвест, за да може да оцелее мозъкът му? Аз лично не мога да си представя количеството пари, което би накарало някого да изключи всичко човешко у себе си. Може би е страх, тогава? Лична заплаха? Страх от високи прозорци и чай? Кой знае?

За това какво ли си мислят българите, слушайки го, няма да отварям дума, няма смисъл, тук отдавна живеем „ден да мине, друг да дойде“; мисленето и емоциите си ги пазим за по-важни неща, като цената на краставиците например и „кой ще ни даде пари?!“.

Не спира да ме удивява талантът така рязко да смениш и тон, и послания, и всичко: за няма и минута да смениш от „героизъм“, „саможертва“ и „битка“, говорейки за героизма на опълченците ни, слизайки от подиума и помирисвайки камерите отблизо, да започнеш: „да не даваме оръжия“, „удължаваме войната“ и, разбира се, подигравателното „войнолюбци“.

Та, чакам с нетърпение патетичната реч навръх националния празник, в която ще се лее за „героизъм“ и „саможертва“. Ще се веят знамена „Свобода или смърт“, а после и веячите на знамената, и държачът на речите ще се обединят около любимата им теза на миролюбци, че мирът в Украйна ще се постигне с недаване на оръжие и преговори – което реално си означава едно: украинците да се примирят, че ще бъдат роби на кремъл, ако спрат да се борят. За какво са им тия свобода и независимост, дет се вика!