Христо Грозев: Има рискове от саботажни действия против военната промишленост на България от Русия

Слушай новината

Има продължаващи рискове от нови саботажни и диверсионни действия против военната промишленост на България от Русия. Това заяви разследващият журналист Христо Грозев във видеобръщение към участниците в кръгла маса на тема: "Влияние на дезинформацията в условията на геополитически кризи", която се организира от парламентарната група на "Демократична България" в Народното събрание.

Наблюдаваме активизиране на членове на саботажни групи, извън Русия, отбеляза Грозев, цитиран от БТА, и добави, че очаква и България да бъде обект на интерес от тяхна страна.

Относно риска от възможни опити за политическа дестабилизация у нас Грозев посочи, че тяхно проучване показва, че през април 2016 г. е имало подготвен от руското Главно разузнавателно управление опит за значителна дестабилизация на страната с две паравоенни групи по модела, който е бил приложен в Черна гора преди това.

Митрофанова: Не се знае какво е конкретното обвинение към Христо Грозев

Имало е план повече от 700 протестиращи, членове на двете паравоенни организации, реално да опитат да завземат властта, каза Грозев. По думите му, ако операцията е била успешна, това е щяло да доведе до значителна дестабилизация на страната.

Грозев посочи, че тази операция е била осъществена с подкрепата на Руската православна църква и се е провалила поради превантивен арест и задържане на стотици от участниците от паравоенните съюзи, от които едва 30 са успели да стигнат до София. По думите му подобни опити са правени в Киргизстан, Казахстан.

Въпреки че голяма част от големите медии днес отразяват руската агресия сравнително обективно, това не може да се каже за изминалия период, особено за периода 2014-2015 г. В онзи период редица печатни издания и телевизионни канали, контролирани от олигарси в икономическа обвързаност с Русия, прожектираха руския наратив по отношение на случващото се в Крим и Донбас, че има жестоки действия от страна на киевския режим, отбеляза Грозев.

По думите на журналиста към февруари 2022 г. сред голяма част от населението вече се бе формирала или чисто проруска гледна точка, или такава на емоционална необвързаност, в която човек се придържа към максимата няма невиновни.

Илиян Василев: Ходът на Москва с Христо Грозев е много слаб и издава нервност

Според Грозев вина за натрупания у нас дезинформационен капитал имат медиите. Руски агресивни действия се водят поне от 2011 г. на българска територия. Оттогава започва серия от взривове в складове на военната промишленост, отравят се руски граждани от руското военно разузнаване. Публичност по тези казуси до голяма част няма. Огромната част от населението реално си няма представа, че Русия извършва военни, подривни действия на българска територия повече от десет години. Ако тази информация беше станала реална част от информационния дневен ред, голяма част от обществото би могла да формира отдавна своя гледна точка за ролята на Русия и щеше да бъде много по-критична към кремълските послания днес, посочи Грозев.

"Дезинформацията е единият от инструментите, който се използва срещу интересите на българската отбранителна индустрия", посочи Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията.

Според Галев дезинформационните послания у нас биват усилвани от говорители или агенти на влияние - представители на политическата класа. Той добави, че все още у нас липсва дискусия за това кой трябва да вземе решение по отношение на рекламодателите на медиите, които разпространяват дезинформация.

За дезинформацията в социалните мрежи говори Никола Тулечки от сдружение "Данни за добро", а бившият министър на електронното управление и настоящ депутат от ДБ Божидар Божанов коментира техниките за онлайн дезинформация и методи за противодействие. 

Христо Грозев: Когато Кремъл каже, че си в безопасност, трябва да се притесняваш

Според Божанов социалните мрежи нямат усещане за отговорност за различните методи на дезинформация като координирано споделяне или координирано докладване чрез фалшиви акаунти. Той предлага да се въведе задължение социалните медии да идентифицират тролските ферми, а също и да носят отговорност за това какво препоръчват на абонатите си. Според Божанов не е редно алгоритмите на "Мета" да препоръчват с еднаква сила медиен сайт, регистриран предния ден, и установена медия с 30-годишна история.

Модератор на събитието бе Елисавета Белобрадова от ДБ. 

Последвайте канала на