Професионализмът и новите комсомолци

На този простичък въпрос не видях конкретен отговор. Да, вярно е, че мандатът на Кошлуков изтече, но както всички видяхме СЕМ не успя да излъчи нов директор, а впоследствие процедурата се замота, поради заведени съдебни дела срещу надпреварата.

Понеже пак заваляха партийни поръчки в някои медии срещу БНТ и лично против директора в оставка Емил Кошлуков, отново минавам да попитам: Какви са забележките по повод професионализма и работата в тази медия?

Взаимните обвинения на квота / ДБ и ПП/ срещу квота /президентската/ в съвета са напълно ялови и несъществени. Започнаха обаче партийни заръки за охулване както на медията, така и на регулатора. Амбицираните хулители нападнаха председателката на СЕМ Соня Момчилова, за начина по който е гласувала, та се наложи тя да обснява, че е дала гласа си не за Емил Кошлуков, а за Сашо Диков. Никак не ми изглежда "демократично" някой да държи сметка, да вини и да дава насоки на друг зрял индивид как да мисли и за кого да гласува. Също така, смятам, че е велика тъпотия някакви самозвани цензори да й държат сметка да журналистически правилната позиция медиите да отразяват различни гледни точки. Тези пишман революционери както са тръгнали, скоро ще върнат може би и член първи от Конституцията, да ни пази Бог! За новите комсомолци това все повече се превръща в стил и начин на работа.

Разбирам, че Емил Кошлуков отдавна боде очите на посредствеността със своята умност и интелигентност, но атаката срещу него е груба и грозна партизанщина. Що за лош вкус е да гледаш не какво може и работи един човек, а кой евентуално и хипотетично стои зад него! Все едно зад останалите претенденти за горещия директорски стол в БНТ не стоят ясни политически сили и не са протежета на разни провалени политици?

Спорадичното целенасочено охулване на мен никак не ми изглежда като демократично. Напротив, дори ми е архаично и познато от времето на едни предишни комсомолци. Сегашните, незнайно защо, са решили освен да борят "фалшиви новини" чрез цензура, доноси, технически машинации в мрежите, закриване на сайтове и акаунти и др., да отричат и не признават професионалните правила в журналистиката. Едно от тях е винаги да бъде представяна и друга, и трета гледна точка в публикуваните информации. Защото, както казваше една литературна героиня, ако теб не те щипят в метрото, не означава, че няма метро.