Вижте парламента. Това ли заслужаваме? Отговорът е много прост: да

А когато все пак гласувахме, гласувахме ли за едни и същи по един и същи начин? Гласувахме.

Е? Не го ли заслужаваме това в парламента?

Казвахме ли си, че няма смисъл да се гласува? Казвахме си.

Като видим лъжи и изми от депутатите, правим ли нещо или вдигаме рамене: „тука е така…“ и продължаваме да си джвакаме салатата?

Направихме ли лустрация на ченгетата? Не. Било късно. Още деветдесетте „демократите“ заговориха, че вече било късно и лъснаха, че никакви демократи не са, а са назначени партийни кадри да го играят „демократи“.

Не е вярно, че българите не могат да се оправят, заради което все търсят някой външен да им е виновен – все световен заговор им се привижда. Не е вярно, че не могат да се оправят. Истината е, че не искат.

След (уж) „падането“ на комунизма 1989 г., гласувахме ли веднага за БСП? Гласувахме.

Те така са си свикнали от времето на соца, за което така жално плачат – когато всеки (некадърник и мързел) имаше работа и получаваше заплата (изкарана от кадърните, които все пак работеха).

Умувахме ли как „всички са маскари“? Умувахме.

А на масата, която не гласува, ѝ харесва да не гласува, харесва ѝ да се чувства „бунтарски“ и все едно знае някаква страшна тайна – как всички са „едни и същи“ – а ние будалите ходим да си губим времето да гласуваме.

Е? Не го ли заслужаваме това в парламента?

Е? Не заслужаваме ли случващото се в парламента?

Какво си мислим ние?—че можем да клатим дървото с политическите ку… нали… и от него да падне спасител на нацията? Я, по-сериозно.

Точно това.

Харесва им, весели ги. И политиците си харесват. Иначе нямаше да гласуват за тях.

А накрая, като теглиш чертата, и ти – дето работиш и правиш скъп продукт или услуга и дърпаш нагоре, ходиш да гласуваш и си възпитаваш децата да са членове на обществото, а не паразити, и онзи, дето краде от служебната нафта, а продукцията му е да работи, колкото да не заспи, сте в кюпа заедно и щом имаш повече пари от него, значи си крадец, а щом имаш речник с повече от 100 думи, значи си джендър еврогейски и си агент на Сорос. Тоест: ти някак си си виновен за неговите неудачи и „ей за тва сме на тва дередже!“ И, повярвай ми, ако слезеш на неговото ниво и поне малко почнеш да крадеш и да се оплакваш, ще те хареса повече и вече ще те гледа по-дружелюбно, по-малко виновен ще си.

Ама народът се лензи от кеф, щото „така и така всички крадат, тия поне им харесват“ и си гласуват за тях. Другите – открито путинските партии (за разлика от прикрито путинските) също си имат представители в парламента, по телевизиите не спират да ги канят да си сеят отровните лъжи за копейки. И народът и на това се кефи и му е гот.

Гледаме скандал след скандал в парламента, но не просто политически страсти или размяна на гледни точки по малко по-агресивен начин, не… гледаме кръчмарско ниво разправии на кой му е по-хубаво киселото зеле. И си мисля: добре де, това ли заслужаваме? И най-краткият верен отговор е: да.

Една гигантска (иска ми се да я нарека „секта“, но няма) част от обществото живее ли с презумцията, че „всички крадат и лъжат“ (включително и те самите – от служебната нафта, от съседа, от родителите си)? Живее. И те си казват: „тъй-тъй всички краднат, дай поне да си гласувам за тоя крадец, дет‘ мий най-симпатичен на мене!“ И си гласуват за тулупи, щото са им най-симпатични, а тез другите – вика си – са некви измислени, вносни, джендъри, пà искат да краднат, като моя човек, мà него си го аресвам, а тия не ги аресвам, за*би ги!

Но не ги харесват, не им разбират какво говорят, прекалено възпитани и умни им се струват, нямат тулупи, не викат, не обиждат, не се държат народняшки. Не вземат да извъртят някоя чалга, да попеят, да помятат малко банкноти, салфетки, не вземат да плеснат некой по врата, ей така – да покажат малко балкански народнитет, дет се вика!

Плюс това колко е забавно да ги обиждаш и псуваш, да им говориш за „парапети“ и „пици на кристали“ и… нищо да не ти се случва. Свобода! Кеф! Не е като да се подиграеш на някой тулуп, да ти прати после двеста данъчни и прокуратурата – ей така, за разнообразие.

Айде – доскоро – можехме да си се самоизвиняваме с горе-долу вярното „няма за кой да гласувам“. Горе-долу. Но вече има не една, ами ДВЕ демократични и европейски партии, които могат (и го показаха) да ни издърпат напред и да ни сложат на мястото, което ни се полага в европейското семейство.

Дали ще се оправим някога? Да, защото така върви колелото на историята – никога нищо не стои вечно на високо или вечно на ниско. Но дали ние ще сме живи да го видим? Не. Много безполезни поколения, щракащи с пръсти и викащи: „не ме занимавай с глупости бе!“ ще трябва да остареят и умрат, преди да се оправим. Така че първото лице множествено число в случая е неуместно. Ние няма да се оправим. България ще се оправи. Някой ден. Много напред в бъдещето.

Как се водят споровете там? С викове и подвиквания по пиянски, с „шегички“ от нивото на пиянска частушка и елементарно заяждане, целящо да изкара противника извън нерви и после да му се подиграват; с надвикване, а не с по-ясна цел, по-добра програма или кадри. С надвикване! И лъжите летят без проблеми. Кой поръча машините за гласуване, а после ги нарече „Мадуровки“? Кой обеща в Брюксел да затвори ТЕЦ-овете, а сега прехвърля вината на други? Кой игра карти със Златев, а обвини „Промяната“ (дето имаха 7 месеца управление), че Лукойл не плащали данъци?

Хем са лесна плячка за „народното творчество“ и затова рейтингът сред природонаселението им е нисък, хем са успешни, млади и можещи, а народът тук обижда на „умни и красиви“, тука тия не летят… Не миришат на вкисната пот и лук, не са дебели, имат вратове, не са народняци, не цитират бай Тошо Тиквата, нямат криминално минало. За нищо не стават!