Как добрите намерения у нас все се израждат в порочни практики!

Извинете, ама в националната комисия работят само доста възрастни лекари, а по места никой от докторите не иска да се занимава с тази окаяна дейност за без пари и накрая назначават ...някакви лекари.

Тази тъпотия лани обещаха да я променят, ама дефакто не знам дали се е получило към днешна дата.

Тези дни се зачетох в новите /поредни/ оптимистични предложения за изменения на правилата за ТЕЛК. Стана ми интересно, предвид факта, че различни световни организации като СЗО и други, ни сочат като една от най-болнавите нации, нищо че плащаме скъпо и прескъпо за здравеопазване.

Доскоро тези комисионери изискваха всяка година неподвижни инвалиди, или пък пациенти с хронични дългогодишни заболявания, да се явяват на щателни прегледи в столицата. Това вероятно се правеше да не би някой паразилиран да е проходил междувременно, друг невиждащ, да не е прогледнал или пък на човека без бъбрек, да му е пораснал нов?!

Понеже в личен аспект преди време се сблъсках фронтално с кривиците в тази система, мога да си позволя да бъда скептична към щедрите обещания в тази посока. Установих, че нуждаещите се от чужда помощ са в пъти повече от онези, които са наети като лични асистенти. Тези социални помощници получават жълти стотинки за своя тежък и неблагодарен труд. Чудно ми е откъде опосканата ни държава сега ще намери средства, за да си позволи този разход! Също така не ми е много ясно, в малките провинциални селища, където преобладаващо живеят възрастни и болни хора, откъде ще се вземат повече кадри за лични асистенти!? Ще ги внасяме от чужбина ли и кой ще кандиса да работи това за има-няма 500 лева месечно!

Проект за нови изменения на Наредбата за медицинската експертиза, от която зависят правата на стотици хиляди българи с увреждания, изготвен от МЗ, предвижда разширяване на възможностите за пожизнено решение от ТЕЛК и НЕЛК с нови 29 заболявания. Обещават ни така повече нуждаещи се хора, да получат възможност за чужда помощ.

Темата е дълга, с отворен край, защото проблемите не са решени, но думата ми тук и сега е, че добрите намерения у нас по някакви неясни чиновнически правила, се израждат в чудовищно издевателство върху болните, немощните и нуждаещите се от помощ хора. Или както бе казал някой умен човек „Плановете са просто добри намерения докато не се превърнат в упорита работа.“

защото заболяването не било включено в някакви недомислени чиновнически критерии, според които такива помощи се полагат само на неподвижни хора. Вероятно тези администратори с бели престилки никога не са се сблъсквали с такъв човек и не знаят какви грижи са нужни за него. Тях обаче и близките им нямат възможност да гледат, защото нямат право поне на мизерна финансова подкрепа от системата на ТЕЛК. А това заболяване по нашите географски ширини в последните години добива все по-застрашителни размери. За капак на всичко се оказва, че ако близките на такъв човек решат да се възползват от специализираните домове за дементно болни, то самият болен, който, общо-взето не знае на кой свят е, трябва да бъде подложен на серия унизителни прегледи и накрая да декларира сам, че е съгласен да бъде настанен в такова заведение!