Какво се учудваме, че политиците ни са такива и водят страната към пропастта?

  • 17 ноември 2022 16:44

  • 2202
  • 0
Какво се учудваме, че политиците ни са такива и водят страната към пропастта?
© Илия Бешков

Предполагам, че ако измислят някакво по-добро място, на което да изкарваш още повече пари без да вършиш нищо, ще има рязък отлив на кадри в политиката на България. Почти няма да останат желаещи. Всички ще се юрнат в новото място. Засега обаче няма. 

Забелязва се и една стара традиция да се възражда – възхитата и прехласването по крадците. Като се замисля… тя не си е отивала. 

Като прочетохте и вързахте първите два абзаца, си помислихте, че става дума за връщането на хартиената бюлетина, нали? Не че няма да сте прави, но за друго говоря (донякъде и за това де, то е част).

Обирджиите, които удариха инкасо колата и отмъкнаха милиони, събраха симпатиите на българите на шир и на длъж. Почти нямаше реакция в социалните мрежи, която да не е или неутралното: липса на учудване в стил „то тука е така“, или директно възхваляване на извършеното, гарнирано с голяма доза завист към извършителите и едно ларш: „със здраве да си ги харчат“.

Много интересно…

И много показателно. 

Има зловеща връзка с това поведение (или по-скоро трябва да се нарече „рефлекс“ това, а не „поведение“) и липсата на чувствителност към процесите в БГ политиката. Която, както споменах, според мен, е пълна с хора, които са я налазили, само защото не могат да си намерят ДРУГО поприще, където да не вършат почти нищо, а да получават ТОЛКОВА много, като изключим престъпния живот, защото той все пак изисква да се ВЪРШИ нещо и да се полага труд, и да се поемат рискове. 

Демек: политиката ни е завладяна от престъпници, които са прекалено мързеливи и страхливи да са истински престъпници. А у обществото липсва чувствителност към това. 

За всяко искрено възмущение има по пет-шест завистливи. За политиката говоря, не за друго… за крадците на инкасото вече уточнихме. 

Няма непоносимост като към нещо лошо и вредно, а има непоносимост към това, че даденият индивид не е лично намесен в „намазването“. 

„Защо тоя и тоя намазват, А АЗ НЕ?“ е водещото възмущение, а не „Защо вредят на държавата ми?“

Дори в ежедневната реч на българина съществуват (къде осъзнато, къде – не) изрази като: „Ех, да имаше и на мен някой да ми даде [сложи тук популярния корупционен скандал към момента]“; „Взимат естествено! И на теб да ти дадат, няма ли да вземеш?“.

Свикнали сме, че „тука е така“, но това е само началото. Проблемът се допълва от това, че хората се примиряват, когато други го правят, а вътрешно се надяват и те да се намърдат между тези, които „намазват“.

Какво се учудвате тогава, че се намираме, където се намираме?

Политиците ни не са паднали от небето, те са едни от нас. Ние сме това, което са те, и те са това, което сме ние. 5000 ганьовци си мечтаят да им падне да краднат, на пет хиляди и първия му се отворил парашутът, щото намерил връзки и имал „късмет“. Другите цъкат с език и викат: ей, съсипàха я тая държава, но всъщност ядно кълнат съдбата, че не са на негово място. 

В университетите е пълно с „кадри“, които знаят още от университетската скамейка, че в живота трябва да търсят връзки, а не знания и че успехът се измерва не с това какво си направил за света и държавата си, а с това какво си успял да свиеш от света и държавата си – с това колко ти е нивото на тарикатлъка, колко човека си прецакал, за да си добре. 

Какво се учудваме, че киното ни е каквото е, като там е пълно с връзкари, които чакат на хранилката да им пуснат „фонд“?

Какво се учудваме, че изкуството ни е такова?

Какво се учудваме, че хората се мразят помежду си и се избиват? Единаци, научени те да са добре, а за бонус към кефа – другите да са зле? 

Какво се учудваме, че децата се подиграват на съучениците си, които искат да имат знания и четат книги? Загуба на време за балъци. 

Какво учудваме, че политиците ни са такива и водят страната към пропастта? Те са на практика ние, но с други лица и имена, като убеждения и „мечти“ са същите. Ние и те сме едни и същи, само имената и лицата ни са различни. 

Като се познаваме… какво тогава се учудваме? 

Някои се заблуждават, че политиците ни били умни. Грънци, умни! Нали ги видяхме: дребнави, неуки, неграмотни, не могат да говорят правилно, обиждат се едни други като сополиви тийнейджъри, заяждат се на „вие пà имате парапети!“ и се чудят само как да се подиграват един на друг, правейки се на комедианти. Бездарници. Едните се пишат евроатлантици, но се възхищават на Путин, другите се пишат путинисти, ама си държат спестяванията в евро и карат немски коли. 

Те са издънки на същия народ, който мисли, че Шенген и Еврозона са едно и също, но иска референдум по темата, влече го соца, та иска референдум и за излизане от ЕС и НАТО и си мечтае пак да му е байтошово, като забравя да се пита сам себе си: абе, главо проста, кога си спомняш да си имал право на референдум по байтошово бе?! 

 

Последвайте канала на

Александър Томов
2202 0

Свързани новини

Водещи новини