Проф. Пламен Киров пред novini.bg: Абсурдно е да се отчита вот „въздържал се” при балотаж!

На третия ден от първото заседание на парламента, потърсих за коментар конституционалиста проф. Пламен Киров. Той е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. и от следващата година, та досега е преподавател там. От 1995 г. до 2006 г. е бил член и зам.- председател в няколко поредни състава на ЦИК. Бил е конституционен съдия от 2006 до 2015 г., също така и представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Той е ръководител на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към ЮФ на Алма матер.

Колко дълго може да продължи първото заседание на парламента?

Може да се влачи дни, седмици, месец, два – до Коледа и Нова година. Няма воля за преодоляване на кризата в парламентаризма. Изправени сме пред класическа форма в пленарната зала на предизборна кампания за следващ вот.

Вежди Рашидов като водещ на парламентарните заседания сега, не може да прекрати живота на това Народно събрание. Той си изпълнява добре задачата и стоически понася парламентарната шизофрения на по-стари и по-нови кандидати за славата, които са попаднали в парламента случайно. Те злоупотребяват както с търпението на Вежди Рашидов, така и с търпението на избирателите тези три дни.

ДБ предложиха председатели на ротационен принцип, това как кореспондира с Конституцията?

Ако трябваше шопът да се произнесе по това предложение, би казал: „Такова животно няма”. Предложението на Христо Иванов от ДБ е недопустимо по Конституция. Не е издържано в юридически смисъл.

Народът трябва да се замисли за кого гласува и да потърси сметка от тези безотговорни хора, които си мислят, че могат да вършат всякакви безобразия, без никой да им търси сметка. Защото не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава.

Виновни за конкретно създадената ситуация безспорно са вторите по изборен резултат и гравитиращите около тях от БСП и ДБ. В тези формации в парламента няма добри юристи, преди имаше в соцпартията, но те отпаднаха.

Но да успокоим хората, нищо толкова плашещо не се случва. Държавата се управлява от служебното правителство, което се справя. В един момент може да се окаже, че държавата си върви и без парламент.

Докато депутатите в НС не разберат, че в момента рушат фундамента на държавата, нищо няма да се промени. Повечето избраници са от вида хомо-атлантикус с интелект на питекантропус-еректус и не могат да проумеят, че демокрацията е правила. Тези правила са написани в Конституцията и онези в пленарната зала трябва да разумеят, че правилата важат за всички, че те не са над нормите. Но очевидно ще трябва да ги оставим да узреят, ако изобщо това някога се случи. Нищо не може да се направи.

Как определяте понятието балотаж в тази ситуация и спецификата на самото решение за избор на председател на НС?

Решението с което парламентът прие правилата за избор на председател, се състои от 3 точки и е много семпло, използвано е многократно в практиката на предишни парламенти. Затова го възпроизведоха и в този състав на НС. Само че не отчетоха, че трябва да го прилагат в условията на силно фрагментиран колектив, който по-скоро прилича на зверилник, отколкото на събрание на нормални хора, надарени с разум. Затова правилата трябваше да бъдат по-детайлни. За да се формулира решение за председател на Народното събрание по силата на Конституцията трябва да се съберат гласовете от обикновено мнозинство – повече от половината от присъстващите, ако е налице необходимият по Конституцията кворум. Т.е. нужно е да се постигне обикновено мнозинство от повече от половината от присъстващите. Като присъстват 235 души, очевидно, че половината са 118 гласа. Ако дадена кандидатура няма 118 гласа, няма избран претендент, включително и на балотажа. Това са правилата – те са семпли.

При балотаж един глас в повече за дадена кандидатура не определя ли резултата?

Това е при т.нар.относително мнозинство, а тук става въпрос за гласуване в колективен орган, където има изискване за кворум и след това вече мнозинството се определя въз основа на съществуващия кворум – минималната част от народните представители, които трябва да са в залата, за да има изобщо заседание. А не онзи балотаж, който познаваме от изборите за президент, вице, кметове на кметства, общини и райони. Просто правилата не са едни и същи, когато се провежда избор в рамките на колективен държавен орган и когато се прави за състав на държавен орган.

Не е ли абсурдно да се отчита вот „въздържал се” при балотаж?

Абсурдно е, разбира се, не би трябвало, няма такова нещо, депутатите сигурно се водят по не гласувани от тях правила!

Вижте, всичко, което се случва от три дни насам в парламента, за някой външен наблюдател може и да е смешно. Но за всеки съвестен българин не е, защото живее във възел от кризи, които очаква и се надява да бъдат решавани от отговорни личности. В парламента обаче виждаме само хора с маниакално и егоцентрично поведение, за съжаление.

Последвайте канала на