Любомир Кючуков: Дори една година преговори е по-добра от един ден война

Впрочем, това би било продължение на досегашния ни подход.

Колкото до декларацията на лидерите на девете страни от Централна и Източна Европа за членството на Украйна в НАТО ми е трудно да сложа генералния секретар на НАТО Столтенберг и съветника по националната сигурност на американския президент Съливан в графата „путинисти” – а тяхната позиция се покрива с тази на българския президент: ускорено членство на Украйна в НАТО не е на дневен ред. Докато част от украинската територия е окупирана от Русия, членството в НАТО на практика би означавало въвличане на Алианса в глобален конфликт. Защото по силата на прословутия чл. 5 от Договора за НАТО, страните членки ще бъдат длъжни да я защитят срещу всяко нападение върху териториалната ѝ цялост. И обясненията, че няма автоматизъм в ангажирането на НАТО и че включването на Алианса е въпрос на допълнително обсъждане и решение, са просто опит за подмяна на политиката с процедура. Или, което е не по-малко озадачаващо - предварителна заявка, че НАТО няма да спази задълженията си да защити една страна членка.

Коментар на Любомир Кючуков, дипломат от кариерата. Той е бил заместник-министър на външните работи и посланик на България в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Коментарът е за специализираното издание „Експерт”.

Взривът на Кримския мост беше поредната стъпка в спиралата на ескалация на конфронтацията. Където всяко действие на едната страна води до ответна реакция от другата. Ключовият въпрос тук е кога и как свършва всичко това – защото продължаването по този коловоз води към риска от глобална катастрофа. И с всеки изминал ден пътят към преговори става все по-труден.

Дори и за примирие, което се разглежда и от двете страни като етап от войната, а не като крачка към мира: като всяка подозира противника си (може би основателно), че би използвал евентуалното прекратяване на огъня като пауза за прегрупиране преди нова офанзива.

Засега нашият отговор, на НАТО и ЕС, следва неотклонно две линии: повече санкции и повече оръжие. Но на практика това означава и повече война, и повече жертви. След Украйна и Русия Европа е най-пострадала от войната. Полезният ход е насочване на усилията към прекратяване на войната, а не към аргументиране на необходимостта от нейното продължаване. С други думи: съдействане, бих казал – натиск, за прекратяване на военните действия и прехвърляне на конфликта от военното в политическото поле. Разбира се, би било илюзия да се очаква бързо решаване на спорните въпроси, като териториалните проблеми вероятно ще тровят международните отношения в продължение на десетилетия. Но дори една година преговори е по-добра от един ден война.

Затова и в официалните документи се подкрепяше „стремежа” на Украйна да стане член на НАТО, но не директно самото ѝ членство. И дори в споменатия демарш на деветте лидери от Централна и Източна Европа се реферира към Декларацията от срещата на върха на НАТО от 2008 г. в Букурещ, потвърждаваща именно този подход. Горчивата ирония е, че в резултат на войната Русия получи повече НАТО на Изток (с присъединяването на Швеция и Финландия), а ние – повече Русия на Запад (с референдумите в четирите украински области).