Не искам да казвам: „отново ни посрами“, но…

От българска страна решението „за“ или „против“ някой да влиза в НАТО не се взима от президента, а от парламента. Да сме наясно с това от самото начало. 

Парламентът се събира и гласува. След това българската позиция се представя на НАТО редом с позициите на другите държави членки. 

По въпроса Радев може да има само лично мнение. 

Толкова. 

Не искам да казвам „отново ни посрами“, защото ще се наложи да обяснявам думата „отново“ и да се впусна в примери, а това изреждане ще размие концентрацията от конкретния случай. Затова… без „отново“, другото от изречението си остава. 

С решението си да не подкрепи членството на Украйна в НАТО Радев ЦИМЕНТИРА убеждението на мнозина, че работи в полза на режима на путин. 

Христо Иванов го каза (пред bTV) изключително точно: „Президентът трябва да разбере, че няма легитимност да реши ДА ИЗВАДИ БЪЛГАРИЯ ОТ ЦЯЛА ИЗТОЧНА ЕВРОПА. В момента, в който всички президенти на страните от Източна Европа осъждат действията на Русия, за пореден път, на много важен етап, БЪЛГАРИЯ ЕДИНСТВЕНО да не е там. Той няма тази легитимност да ни вади от нашия цивилизационен формат“.

Ако други държавни глави, президенти, легитимно дават мнение от името на държавата си, това не означава, че (понеже те са президенти) и нашият президент е човекът, който да дава окончателно и определящо мнение от името на държавата. Според дадени конституции, дадени президенти са легитимните лидери. Или иначе казано: президентът ТАМ е главният хончо, шефът, босът. В България не е. Аятолахът в Иран има една власт, това не значи, че патриархът в България има същата. Различни държави, различни порядки. 

Символът обаче е крещящ – България (официално или не) е сложена в групата на путинските приятели в очите на партньорите ни. Което е жалко и смешно, особено защото путинският режим СЪЩО ни сложи в една „група“… тази на „неприятелските държави“. Толкова жалка позиция България не е имала никога. Дори в жалките години на соца, поне Русия ни е била зад гърба, а сега, от гърчене и страхливост, всички са против нас – партньорите ни презират, руснаците ни презират, народът е разделен и се мрази. И за всичко това можете да благодарите знаете на кого. 

Когато кремъл (през Решетников например) слага някого на даден пост, според мен, планира две основни (много други, но две основни) точки от големия сценарий: 1. Ако няма екстремни ситуации и през целия мандат (мандати) всичко е тихо, да върши малки услуги, да снася информация, да върши лека подривна дейност и най-вече да седи и чака, ако стане катаклизъм, да се задейства втора точка, която…

2. Ако има екстремна ситуация, като – да речем – война, да се задейства, като спяща клетка, и да прави всичко възможно, за да подрива дейността на партньорите, на всички, които се пишат „врагове“, да снася информация и т.н.

През годините видяхме и двете точки в действие. 

Какво прави един президент, който не е в позицията да преговаря с Лукойл, когато преговаря с Лукойл? Какво прави един президент, който не е в позиция да взема решения за външната политика, когато го прави въпреки това? 

Как какво? Свиква ни. Свиква ни да си знаем кой е взимачът на решенията, кой е шефът, кой е президентът в една (за сега скрита) президентска република. Да си знаем и да свикнем, че това е човекът, който кара влака. Който назначава служебните гълъби, защото редовно правителство не може да се състави от партии, които представят разединения народ. Защо е разединен? Защото е по-лесен за управление така, по-точно: за водене за носа. Разединеният народ гласува за какви ли не партии, които не могат да направят правителство и пак се връщаме към служебното такова. Да, официално не сме президентска република, но…

И така, оказа се, че властта е по-важна и сладка от вдигането на юмрук срещу мафията. Кадри на старата власт, която щеше да „бори“, са върнати по старите си места от правителството, което е назначено от него. По-красноречиво от това здраве му кажи. 

Прочетох едно много интересно (макар и да беше „на майтап“, но те кара да се позамислиш) мнение, че трябва с нетърпение да чакаме Украйна да победи кремълския режим, та да влезе в сградите му, в мазетата и канцелариите му, в архивите му, откъдето някой ден ВСУ да извадят и досието на нашия главен хончо натовски… от което да се види къде е назначен и колко рубли са му плащали. 

И като се позамислиш какво стои зад този майтап, ще се окаже, че има основание да те е страх кой те управлява – български политик или руски агент. Демек: дали не си на пряко управление от кремъл? Разбира се, че е малко пресилено, но и малко зрънце истина да има, пак е гнусно. 
____________________

P.S. едно подсещане от Свободна Европа: 

„През май миналата година президентите на страните от формата Б9 приеха декларация, с която заклеймиха "саботажите" на Русия на територията на страни от НАТО и посочиха взривовете в Чехия през 2014 г. и подобни инциденти в България. Форматът Б9 обединява девет страни от източния фланг на НАТО - България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Унгария.

ТОГАВА ОБАЧЕ РУМЕН РАДЕВ НЕ СЪОБЩИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗА УЧАСТИЕТО СИ, а в публикуваното по-късно съобщение НЕ СЕ СПОМЕНАВАШЕ НИТО ВЕДНЪЖ ДУМАТА "РУСИЯ" И НЕ СТАВАШЕ ДУМА И ЗА ОСЪЖДАНЕТО НА САБОТАЖИТЕ НА БЪЛГАРСКА ТЕРИТОРИЯ“.
 

Последвайте канала на