Сдружение алармира, че столични полицаи не познават знаците и спират неправомерно велосипедисти

В много общества въпросите, свързани с реда, когато той е нарушен от високопоставени служители (или служители на реда!), започват с „възможно ли е…“. В България, от друга страна, понеже сме свикнали да е „възможно“, си задаваме (когато не ни мързи) въпроса: „докога БЕ!“, гарниран малко и със „ЗАЩО бе?!“

Но това са въпроси, по-скоро свързани с народното ни настроение, отколкото със социално любопитство „как НАИСТИНА да решим проблема, за който се преструваме, че питаме“. 

Ако някога през живота си сте карали шофьорски курсове, знаете колко е досадно да зубриш знаците, особено ония, дето си мислиш, че никога няма да ти потрябват. Едни такива, дето обозначават дали отбивката за почивка има място за хранене или не. 

Но знак Т7 не спада в категорията знаци, дето не ни влизат в употреба. Дори напротив. Признавам, че е измислен изключително глупаво, защото е със задраскано пътно-превозно средство на него, а сме свикнали това да означава „забранено за…“, само дето знак Т7 означава нещо съвсем различно. Означава, че знакът, който се намира НАД него, НЕ ВАЖИ за въпросното задраскано МПС или ППС. 

Тоест: знак „забранено влизането“ със знак Т7 отдолу означава, че е забранено ОСВЕН за задрасканото. Демек: разрешено е. 

Лошо е, че полицаите в центъра на София глобяват велосипедисти, защото тълкуват Т7 обратно на значението му. 

Иначе казано: спират велосипедистите, защото карат по „Граф Игнатиев“, където изрично миналата година им беше разрешено от Столичната община да го правят. От СО миналата година официално съобщиха, че Графа е отворен за велосипедисти и ИМЕННО ЗАТОВА сложиха знак Т7, който казва, че е забранено влизането ОСВЕН за велосипеди. 

Но отделни представители на(д) закона имат друго мнение. 

Факт е, че има много нахални велосипедисти, които карат в тъмното без сигнализация, бутат се по тротоарите, причиняват неуредици, умишлено търсят конфронтация, защото… кой ги знае защо, сигурно им е скучен животът. 

Но също така е факт, че има прекалено много ограничения пред нормалните велосипедисти, които просто искат да се движат екологично и здравословно, да разтоварят трафика (в наша полза) и да премахнат или поне да намалят тапите и задръстванията, мръсотията във въздуха, който дишаме и лудницата, в която се вкарваме, когато трябва да паркираме. 

Ограничения, като липса на велоалеи, инфраструктура и най-вече: култура у останалите участници в движението, които масово паркират в и без това малкото велоалеи и също така търсят конфронтация с велосипедистите (вероятно и техният живот е скучен, кой ги знае).

Създаването на допълнителни пречки пред която и да е от двете групи не решава проблема, а силно го задълбочава.

Най-малкото защото се оказва още една (поредната!) разделителна линия в обществото ни и става повод за деление, което пък води до омраза. Не, не е толкова глупаво и невинно, колкото звучи, много по-сериозно е. Масово хората са се надъхали срещу велосипедистите и мнозина им правят мръсно умишлено. Примерът с паркирането във велоалеите е само един; бутането, притискането с колата, докато карат, псувните, обидите; отделно към това сложете и агресивното говорене по техен адрес с повод и без повод…

И логичният отговор от тяхна страна – да си отмъщават. Щеше да е по-невинно, ако всичко това не се случваше насред трафика. Но в трафика, когато тежащи по два тона машини се движат със скорост, която определя спирачен път от десетки метри, това поведение е крайно опасно. За всички страни. Включително и онези по тротоара. 

Наливането на масло в огъня далеч не е начинът.

Ето и поста на сдружението:

Последвайте канала на