Бащата на перестройката и гласността Михаил Горбачов – между надеждите и реалността

Една от най-спорните и противоречиви исторически личности на 20 век, „Бащата на гласността и перестройката” – Михаил Горбачов, който е първият и последен президент на СССР, почина след продължително боледуване, съобщиха световните информационни агенции.

Безспорни са заслугите на руския лидер за обединението на Германия, за последвалите промени в целия свят през 20-ти век. Спорна е оценката за всичките му дела от страна на собствените му съграждани от бившия съюз и мненията на политиците от Запад за събитията от онова смутно време. И това може би е съвсем логично, тъй като реформите, които Горбачов смело предприе, на практика съсипаха устоите на съветския мастодонт в предишния му вид.

На Запад бурно аплодираха действията на „бащата на перестройката”, докато в разпадналата се СССР на изборите през 1996 година Михаил Горбачов едва събра 0,5 на сто от гласовете на имащите право да пуснат бюлетина.

Така по тези географски ширини се приемат новаторите, предприемчивите визионери. У нас вероятно по същата причина от години никой политик не се наема да прави реформи на остарялата, закостеняла и нефункционална политическа и обществена системи.

Михаил Сергеевич Горбачов има селски произход, завършил е право и агрономия, ръководил е съветските републики близо 6 години – от 1985 г. до 1991г., заемал е редица важни постове в компартията.

Знакова е неговата среща с един от най-обичаните американски президенти – Роналд Рейгън през 1987 година в Белия дом, а след това са се виждали още 2 пъти. Помнят се и разговорите му с Маргарет Тачър и Хелмут Кол, с които демонстрираха близки отношения.

Въпреки усилията, които Горбачов полага за промяна на икономиката в своята държава, с цел да се подобри бита в живота на руснаците, дори до момента и при управлението на неговите наследници Борис Елцин, Владимир ПутинВладимир Путин - руски политик. Роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, сега Санкт-Петербург. През 1975 и Дмитрий МедведевДмитрий Медведев - трети президент на Русия, роден на 14 септември 1965 г. в Ленинград, сега, това не се осъществява. Такива са констатациите на не един и двама политически анализатори. Вероятно в това е и причината много от съгражданите му в крайна сметка да са разочаровани от крайния резултат на перестройката.

В личен план, аз помня ясно онова време, защото тогава започна и моето участие в журналистиката, макар и като стажант. Имаше изобилие от „перестроечни” вестници и списания у нас и с колегите от редакцията тогава събирахме последни стотинки да можем да си купим повече издания. Беше интересно и романтично време.

За делата и ролята на Михаил Горбачов историята тепърва ще казва тежката си дума, стъпвайки върху реалността. За съвременниците му едно е пределно ясно – той създаде надежди у милиони хора за един по-добър, достоен и обединен свят. Въпросът, който е актуален днес и реторичен е: какво направихме всички ние впоследствие за реализацията на тези надежди, мечти, за свободата и гласността?!

Ще завърша с коментар по темата на писателя, сценарист и тв водещ Иво Сиромахов:

"Отишъл си е Горбачов.

Голям мъж.

Изключителен политик.

Заедно с Рейгън, Тачър, Хавел и Валенса, той беше част от онова велико поколение политици, което промени света.

Той беше лидерът, който се изправи срещу зловещата машина на империята на злото, смачкала милиони човешки съдби.

Той върна достойнството на унизения човек.

Той даде възможността на робите да станат отново свободни (някои отказаха и предпочетоха веригата и сигурната паница с помия).

Той освободи думите.

Днешните политици не се вълнуват от такива неща.

Те не говорят за цената на достойнството, а за цената на газа.

Те не говорят за свобода, а за тръби и танкери.

Затова са еднодневни пеперуди, които се въртят около привлекателната лампа на парите и изгарят от светлината ѝ.

Михаил Горбачов си отиде, но примерът му остава.

Светъл път, г-н Горбачов."

Последвайте канала на