Омбудсманът призова държавата да подкрепи горещата линия за закрила на деца от посегателства в нета

Омбудсманът Диана Ковачева Диана Ковачева е родена в София през 1975 г. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент сезира служебния заместник министър-председател по обществен ред и министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, служебните министри на правосъдието Крум Зарков, на електронното управление Георги Тодоров, на младежта и спорта Весела Лечева, както и председателя на Държавната агенция за закрила на детето Елеонора Лилова, за опасността от прекратяване работата на Националния център за безопасен интернет и закриването на Горещата линия SafeNet към него.

Граждански организации и родители сигнализираха проф. Ковачева, затова, че единствената организация в България, която се занимава с безопасността на децата в интернет и се бори срещу всяко вредно съдържание в мрежата, спира работа.

Проблемът е, че Националният център за безопасен интернет работи изцяло на проектно финансиране. Европейската комисия осигурява 50% от необходимите средства чрез европрограмите „Безопасен интернет“, а от 2014 година и „По-добър интернет за децата“, но има условие за национално съфинансиране на дейностите.

„За съжаление държавата вече една година не може да намери адекватни  механизми, за да може да осигури държавно съфинансиране и по този начин да гарантира на децата в България закрила от посегателства в интернет. Отговорно трябва да отбележа, че на практика НЦБИ вече 16 години изпълнява ангажименти на държавата, произтичащи от редица международни актове, към които страната ни се е присъединила, както и от разпоредбите на европейски директиви, с което да защити на практика правото на децата да се възползват безопасно от възможностите на дигиталната епоха. Именно в тази посока са и препоръките на Съвета на Европа към България да финансира дейности, осъществявани от гражданското общество, за превенция на рисковете и защита на децата в дигиталното пространство, за което ме сезираха и от Националната мрежа за децата“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева подчертава важността на Центъра за безопасен интернет, основан през 2005 г. от Фондация „Приложни изследвания и комуникации“ с частичната финансова подкрепа на Европейската комисия. Посочва, че от 2008 г. партньори на Центъра са Асоциация „Родители“ и рекламна агенция ДеКони, като и че от м. май 2006 г. към него е открита българската интернет Гореща линия за борба с незаконното и вредно за децата съдържание и поведение в интернет пространството, която работи като гореща и консултативна.

 Омбудсманът обръща внимание на факта, че горещата линия поема сигналите за тежко насилие, трафик, сексуална експлоатация над деца, детска порнография и компютърни посегателства срещу деца и непълнолетни, докато консултативната линия съветва и консултира случаи на онлайн тормоз, вредно и опасно съдържание. Посочва също така, че Центърът координира Обществения съвет за безопасен интернет, организира обучения за повишаване информираността на обществото за рисковете за децата при ползване на интернет, социални мрежи и мобилни устройства, както и начините за превенция и търсене на помощ.

„Важно е да се отбележи, че Центърът е единственият български член на европейската мрежа от 30 центъра за безопасен интернет Insafe, както и на Международната асоциация на интернет горещи линии INHOPE, която обединява 43 държави. Като член на тези организации изпълнява програми за развитие на дигитална информационна грамотност, разработват методики и ги въвеждат в училищата, обучават учители, работят с деца“, подчертава общественият защитник.

Диана Ковачева Диана Ковачева е родена в София през 1975 г. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент допълва още, че Центърът за безопасен интернет работи заедно с ГДБОП и с Интерпол. За 2021 година са обработени над 15 000 сигнала, като от тях към ГДБОП са отправени над 1 500 сигнала за случаи, които попадат в полето на Наказателния кодекс. Около 10 сигнала годишно са за деца, станали жертви на педофил в мрежата.

„Общо от 2005 г. са обработени над 63 000 сигнала за насилие и тормоз за деца онлайн, подадени от деца, родители, работещи с деца, граждани, особено увеличени по време на пандемията – от 9 289 през 2019 г. на 17 855 през 2020 г.“, посочва омбудсманът.

Ковачева подчертава, че тревогата й е свързана и с факта, че след спирането на дейността на Националния център за безопасен интернет, над 16 000 деца и непълнолетни, жертви на онлайн насилие, тормоз, злоупотреба, трафик и сексуално насилие, които всяка година търсят подкрепа, вече ще бъдат сами в огромното онлайн пространство и няма кой да им помогне. Затова тя настоява всички отговорни институции в спешен порядък да потърсят начини и възможности за решаване на проблема със затварянето на Центъра за безопасен интернет.

Последвайте канала на