„За политическите приятелства“

Не знам дали знаете, но в България има един общински съветник, който е нидерландец. Казва се Якоб ван Бейлен и от 12 години живее в страната ни. Обича я достатъчно, че да се отърве от спокойствието на пенсионирането и да се заеме с не особено благодарната работа… политика. Е, неблагодарна е само когато нямаш задни мисли за набъбване на банковата си сметка, но досега работата му показва, че няма такива. 

Якоб е общински съветник във Велико Търново и определено е трън в очите на мнозина от местната власт. Засега… само местната. 

Не оставя незасегнати, неотразени, необсъдени и несподелени неща, като скапани и скъпи ремонти, разбити улици, неправилно паркиране, корупция (… мхм!...) и още подробности от ежедневието на старата столица, които – за наше съжаление – голяма част от „нашенските“ общинари из цялата Територия са свикнали да приемат за нещо нормално (и необходимо!), като въздуха и водата. 

Сега ще ви покажа два негови цитата, за да добиете представа защо някои не го долюбват много-много, но и защо са ни необходими хора като него: 

***

„За политическите приятелства, комуникацията и децентрализацията

През последната половин година нашият кмет публично се оплаква от лошата комуникация между националното правителство и общините. Той многократно използва това като свой официален аргумент защо определени местни проблеми не могат да бъдат решени (например ремонтите на улици в Стария град и на бившата галерия ул. Гурко 17 и т.н.).

Панов просто не може да приеме, че системата е променена. Системата при ГЕРБ беше почти като системата в комунистическата ера: "система от приятелства". И местната администрация беше много обвързана с политическите сили и изпълнителната власт на национално ниво. И така предполагам, че когато имаше местен проблем, който (по някаква причина) трябваше да бъде решен, тази система работеше, както следва: кметът Панов се обажда на един от ключовите отговорни лица, ако е необходимо дори на Бойко Борисов, и накратко обяснява проблема си и че се нуждае от допълнителен бюджет, например от 1,6 милиона за решаване на проблема. „Моята администрация ще подготви цялата необходима документация за това, просто искам да съм сигурен, че скоро ще бъде одобрен“. Това е, което Панов нарича "добра комуникация с централното правителство". И понеже той е кмет на среден по размер, но емблематичен исторически и културен град, и самият той лично е председател на Асоциацията на кметовете, като кмет има повече и по-добри контакти от много от своите колеги, за да се получат нещата.

Докато ГЕРБ беше на власт, тази система от приятелства можеше да работи печелившо за Велико Търново, но беше ли честно и даде ли равни шансове в равни ситуации?

Сега, когато „комуникацията с централното правителство е лоша“, местните лидери на ГЕРБ (и двамата, кметът и председателят на Общинския съвет са председатели на националните асоциации съответно на кметовете и на председателите на общински съвети) измислиха нова песен: „Децентрализация на бюджета“. Звучи добре, но моментът не е случаен - сега, когато те загубиха по-пряк контрол върху разпределението на централните пари.

Страхувам се обаче, че децентрализацията на бюджета ще доведе до неефективност и загуба на качество и съм свидетел на това в родината си“. 

***

Цитат 2:

„4-те златни правила за хората, които работят във Великотърновската администрация (но важат и за всяка друга администрация в България):

1. Да бъдете лоялен !!! Да защитите кмета и администрацията във всички случаи, дори когато смятате, че са сгрешили!

Ето защо, когато съветник задава въпроси, те никога няма да признаят, че нещо не е наред. Когато е ясно, че нещо не е наред, ще получите дълъг отговор – с много думи, без фактите, които сте поискали, и без точен отговор на въпроса си.

2. Правете работата си мълчаливо и никога не създавайте проблеми!

Ето защо рядко или никога няма да чуете зараждаща се инициатива от администрацията или „мислене извън кутията“. Спасението е да правите точно това, което винаги сте правили.

Това е причината да има малко иновации.

3. Не лъжете!

Защото лъжата може да се изясни в някакъв момент. По-добре е да скриете истината, вижте и в точка 1.

4. Не се намесвайте в работата на колегите си!

В администрацията рядко ще видите истинска екипна работа - всеки има собствен ресор и отговорност. Някои от тях са добри в работата си; повечето просто правят това, което трябва да се направи, и някои изпълнения наистина са зле. Но като цяло те рядко сътрудничат и не подобряват работата един на друг. Администрацията като организъм няма самоусъвършенстване. Вижте също точка 2: Не създавайте проблеми“.

***

Това е само малка част от онова, което Якоб ван Бейлен има да ни каже за живота в една общинска администрация. В профила му е пълно с подобни примери и конкретни неразрешени въпроси, както и отчет за дейността му. 

Последвайте канала на