Животните са по-умни от нас, те никога не решават несъществуващи проблеми

Ако сте политик, който се бори за популярност, но имате уменията и харизмата на пробита пощенска кутия, ви разбирам защо можете да говорите 24/7 само за изконни ценности (но никога не ги дефинирайте много-много), срещу гейовете, против абортите, за религията и там нещо за славното минало, защото настоящето (обикновено, благодарение на вас) не е никак славно. 

Ясно е, че с банките не можете да се преборите. Двуцифрен процент лихви по заеми (и расте), докато влоговете получават около нула процента лихва… не е ваш проблем. 

Ясно е и че корупцията не ви пречи. А и да ви пречи, нищо не можете да направите. Но важното е, че (не)желанието и (не)умението ви по темата съвпадат идеално. 

Знаем, че бюрокрацията не ви е проблем. А и да ви е била проблем, вие затова сте станали политик, за да ви отварят вратите навсякъде и да ги затварят бързо след вас. 

Знаем, че ниските заплати са ви интересни само по време на реч, когато сте опозиция, когато вече не сте опозиция, ш-ш-ш-ш, тихо да не се сети някой да пита. Освен това „ниска заплата“ не сте имали, откакто сте станали политик. Съвпадна горе-долу по време с момента, в който спряхте да имате и хемороиди. 

Знаем, че можете да печелите гласове само сред онази част от биоразнообразието на електората, която помни по три минути и фактът, че сте сменили 14 партии за 10 години не им прави впечатление. Знаем, че можете и искате да правите всички неща, които казвате на електората да не ги прави и ги заклеймявате. Разведени сте или никога не сте се женили, а маниерите ви подозрително приличат на тези на Мис Свят, но говорите най-вече и най-силно за семейството и против гейовете. 

Това е ясно… нищо лично, просто бизнес. 

Какъв обаче е случаят на обикновения човек, който решава, че „традиционните ценности“ (каквото и да е това) са му по-важни от заплатата, здравеопазването, пенсиите, жизнения стандарт и всичко останало? 

Това не е въпрос-интродукция към обяснението, това е истински въпрос: какво, по дяволите, не е наред с някои хора, че преследват торбалани и змейове, вместо реалните проблеми? Ниско IQ, злоба? Съчетание от двете? 

Политиците създават изкуствени чудовища и после ви обясняват, че само те могат да ги преборят, защото иначе са невзрачни и неможещи и ще трябва да си намерят истинска работа, ако не ги подкрепяте с гласовете (и данъците) си. 

Досега нито едно правителство не се е заело сериозно с образоването на обществото по теми, като малцинства и защо съжителството е не само възможно, но и желателно, а омразата е гориво за некадърни политици, които просто са избягали от мизерията на село, от пияния си баща насилник или от семейство с избягал родител, самите те станали половин човеци с мании и комплекси. 

Прекалено задълбах ли…?

Добре. Ще пробвам по-простичко. 

Новината: „Норвежец с ирански произход е заподозреният за стрелбата в гей бар в Осло“ е сериозен тест тия с традиционните ценности дали са повече хомофоби или повече расисти. Коментарите из мрежата са показателни какви са им нагласите. 

Оказа се, че – макар и с малко – все пак хомофобията надделява. Кой ги знае?—може да ги е страх да не ги… нали! Или подозират, че може да им хареса? Чак после идва желанието да бият бежанци и да се подиграват на имигранти. 

Ето с този елемент на обществена отрова досега нито едно правителство не се е заело. Не само, но и мнозина от предишните участници в управлението са се възползвали от тази отрова. За лични изгоди. 

Това зацикляне е не само глупаво, но и опасно. То отклонява социалната енергия и я разпилява в нищоправене и не остава сила за важните битки. Не само това, но и разделението, което носи отровата, отслабва обществото и то не може да се изправи срещу тарикатите, защото се разбива на фракцийки, които се мразят – по линия на най-тъпите възможни причини – кой с кого си ляга и се държи за ръка или кой каква пигментация на кожата има. Докато обществото се разделя по тези измислени теми, банките му се качват на главата, корупцията изяжда държавата като тумор, а държавните служители се превръщат в паразити. А то – обществото – все така гледа в другата посока и се бие вътре в себе си и със себе си. 

И нито едно правителство не се е заело да образова хората по темата. Да ги научи още от детска възраст да могат да различават хаотичните послания и да не им обръщат внимание, да разпознават фалшивите новини, да се научат да приемат информацията с ума си, а не само на база емоции. 

Животните дори са по-умни от нас в това отношение, те никога не се юрват да решават несъществуващи проблеми и не бягат от измислени заплахи. 

Човек би помислил, че правителствата досега са внимавали да не би случайно да ни образоват по темата, че току виж сме се досетили, че всичките са шарлатани, продавачи на фалшиви проблеми и фалшиви разрешения. 

Разделението стига на толкова дълбоко, че дори малцинствените групи са разделени и обвити с одеяло от омрази. Омрази по какво ли не и за какво ли не. Гейове – расисти; етнически малцинства – хомофоби; етнически малцинства – расисти… И какво ли още не. 

Захранването с омраза и живеенето на едната гола омраза води до такива абсурди, че само и само да си я храниш (омразата) си готов да се излагаш като последния идиот, да си сменяш мнението и да плюеш по себе си. Същите тези с традиционните ценности се радват на Путин за православието … и…  на ислямистите на Кадиров, че избиват православни. Това са хора, които не могат да хванат една права линия на мисълта, а ние очакваме от тях да гласуват. Те следват политици, които не са женени, престъпвали са закона, но проповядват семейни ценности и морал. И не виждат проблем в това. В такава хранителна среда виреят само паразити, защото приемникът (народът) сам унищожава полезните организми в политическия си живот, за да храни с останките им именно паразитите, които бавно го убиват. 
 

Последвайте канала на