Президентът: Институциите трябва да работят така, че да увеличат доверието в еврото

По отношение на общата европейска отбрана президентът посочи, че като член на НАТО и на ЕС, страната ни може да участва активно и напомни, че е сред първите одобрени по инструмента SAFE, насочен към отбранителните способности на Европа.

Институциите трябва да работят така, че да увеличат доверието в еврото и да не позволяват различни странични фактори да го ерозират. Това заяви президентът Илияна Йотова на откриването на форума „The World Ahead 2026“, съобщават от пресцентъра на държавния глава.

Тя беше почетен гост и лектор на събитието, като изказването ѝ беше посветено на влизането на България в еврозоната и значението му за бъдещето на Европа.

„Основна задача е гражданите да бъдат преведени възможно най-леко в първите месеци с единната европейска валута. Ще настоявам пред служебното правителство за постоянен мониторинг на цените с цел откриване на аномалии, които не са предизвикани от самото въвеждане на еврото. Нужен е и засилен контрол от страна на държавни органи над търговците срещу „закръгляне нагоре“ на цените с цел формиране на скрита инфлация“, подчерта тя.

Президентът посочи, че еврото е само инструмент за постигането на много по-големи цели и най вече за повишаването на стандарта на българските граждани. Държавният глава напомни също позицията си, че българите можеха да бъдат по-добре подготвени за въвеждането на единната европейска валута. „Много от проблемите, с които днес се сблъскваме, можеха да бъдат избегнати с по-структурирана разяснителна кампания от властите и по-дълбока подготовка на икономиката и бизнеса“, подчерта Илияна Йотова.

Необходима е политическа стабилизация на страната, за да отстояваме приоритетите си във вътрешен план, както и в Европа“, посочи тя. „България вече е пълноправен член на Шенген и на еврозоната и трябва да използваме пълноценно това“ , заяви Илияна Йотова.

В изказването си президентът постави акцент и върху сериозните предизвикателства пред еврозоната и европейските икономики. Сред тях тя посочи бавния икономически растеж на целия Европейски съюз в сравнение с други световни сили, високата задлъжнялост на редица европейски държави, строгите фискални правила, които на моменти задушават работата на бизнеса, демографската криза и изоставането в изграждането на единния европейски пазар.

„Аз съм поддръжник на идеята за по-дълбока икономическа интеграция в ЕС, включително задълбочаването и укрепването на единния пазар и превръщането му в ефективна система, а не просто механичен сбор от пазарите на държавите членки“, заяви Йотова. По думите ѝ има още много какво да се желае в основни области като енергетика, свързаност и финансови пазари, както и организиране на съвместни производства с висока добавена стойност, за да се засили конкурентоспособността. Президентът припомни и доклада на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС от 2024 г., от чиито над 380 препоръки и предложения са изпълнени много малка част.

Илияна Йотова посочи различията във вижданията на европейските държави за развитието на Европа и открои отново появилата се идея за Европа на две скорости. „Идеята в този опасен свят да се разделим на оси може да ни коства много и да бъде началото на разпада на европейската конструкция“, подчерта тя. По думите на президента Йотова това не означава, че нямаме нужда от дебат за развитието на Европа. Тя подчерта ключовото значение на държави като България и Гърция – външни граници на съюза и гаранти за неговата сигурност, но и страни, които могат да допринесат много за развитието на индустрията и икономиката в Европа.

Илияна Йотова изтъкна като конкурентно предимство на България силно развития автомобилен сектор, както и шестото място на страната ни по добив и преработка на цветни метали като мед и олово в ЕС и потенциала за още по-ефективно оползотворяване на подземните богатства чрез създаване на крайни продукти с по-висока стойност. „Българските производители имат потенциал да участват в предстоящите трансформации и да произвеждат необходимите за прехода критични и стратегически материали, което да направи европейската икономика независима от доставките на суровини от трети страни“, подчерта държавният глава.

Президентът изтъкна и перспективата България да бъде иновационен лидер в региона и равностоен партньор в европейските инициативи за развитие на високотехнологичния сектор. Тя открои създадения у нас Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, който е първи по рода си в Източна Европа. Страната ни е и между шестте държави членки на ЕС, които ще получат финансиране за надграждане на своите суперкомпютри и развитието на екосистема за фабрики за изкуствен интелект, допълни Илияна Йотова и подчерта качеството на образованието и на специалистите в сферата на технологиите.