Евростат: През 2020 г. 39,5 процента от българите са живели в пренаселени домакинства

През 2020 г. 17,5 процента от жителите на страните членки на Европейския съюз (ЕС) са живели в пренаселени домакинства, показват данните на Евростат.

Влиянието им може да бъде представено чрез индекса на ценовия натиск. Той показва процентът от населението, което живее в домакинства, които отделят 40 процента и повече от разполагаемия си доход за жилищни разходи.

Жилищните разходи са натоварвали най-много бюджетите на домакинствата в Гърция, България и Дания, отчитат от европейската статистическа служба.

За много домакинства най-големият месечен разход е свързан с жилищните разходи, информира Евростат.

Нива от под 5 процента са отчетени в 13 страни от ЕС. Индексът на ценовия натиск е бил с най-ниско ниво през 2020 г. в Кипър (1,9 процента). Следват Литва (2,7 процента) Малта (2,8 процента) и Словакия (3,2 процента).

От друга страна, най-малко пренаселени домакинства е имало в Кипър (2,5 процента) Ирландия (3,2 процента) Малта (4,2 процента) и Нидерландия (4,8 процента).

Сред страните от ЕС, повече от половината от населението на Румъния (45,1 процента) е живяло в пренаселени домакинства през 2020 г. Следват Латвия (42,5 процента), България (39,5 процента), Полша (36,9 процента) и Хърватия (36,2 процента).

Евростат определя като пренаселено домакинството, в чието жилище няма достатъчно стаи за всички негови представители. Този показател се определя и от семейно положение на лицата в домакинството, както и от тяхната възраст. Липсата на пространство в пренаселените домакинства се усеща още по-силно, когато в тях има деца, които си играят в същата стая, в която родителите им се опитват да работят дистанционно по време на ковид пандемията. Това увеличава здравния риск, свързан с разпространението на коронавируса, отбелязват от Евростат

Средното равнище на този индекс за целия Европейски съюз през 2022 г. е 7,8 процента. При различните държави от ЕС се наблюдават значителни разлики. Нива над 10 процента са регистрирани в Дания (14,1 на сто) и България (14,4 процента), а в Гърция този индекс е бил най-висок - 33,3 процента.