Харалан Александров: Каквото и да се появи на политическата сцена у нас, хората пак ще бъдат отвратени

По отношение на това какви страсти владеят в момента БСП, която провежда конгрес и избира нов лидер, след като беше близо година във властта - той изтъкна, че участието им е управлението „би трябвало да е голям успех за тях“.

Според него въпросът е дали това ново лидерство на БСП ще успее да мобилизира и консолидира партията в достатъчна степен, за да влезе в парламента.

Според него самият Румен Радев в качеството му на президент се е държал като партиен лидер и е бил многократно критикуван за това.

Александров изрази надежда, че „след Великден ще има някаква форма на смирение и връщане към нормалността“, с оглед на факта, че предсрочните парламентарни избори ще се проведат след Светлия празник.

Няма прост отговор на това какво може да се появи на политическата сцена. Но каквото и да се появи, отношението на публиката към него ще бъде воайорско. И това няма да е просто фантазия, а усещане, че гражданите в много малка степен контролират това, което се случва в политиката. И основните им преживявания са свързани с омерзение, отвращение и неприязън. А това по никакъв начин не е добро за демокрацията. Това заяви в студиото на „Офанзива с Любо Огнянов” социалният антрополог Харалан Александров, коментирайки въпроса какво може да очакват българите от политиката предвид предстоящите избори.

„Това, което виждам обаче, е, че тази криза, както много пъти се случва с тази партия, се разчита като повод за вътрешнополитическа саморазправа. Засега това се случва сравнително елегантно и по правилата. Зафиров си подаде оставката, за което трябва да бъде поздравен. Това е достойна позиция. Остава да видим новото лидерство, каквото и да е то“, изтъкна социалният антрополог.

„Дали ще бъдат представени, или, така да се каже, радостно ще се прелеят към новия фантастичен проект на Радев. Наричам го „фантастичен не за да го обезценя, а защото към момента той обитава и пребивава в полето на фантазиите. Знаем много малко за него и в този смисъл сме поканени да фантазираме“, обясни Александров.

„Но сега, в качеството му на партиен лидер - като че ли се държи по-умерено и по-балансирано. Не се наемам да влизам в групата на оракулите и да прогнозирам какво е намислил „мълчаливият бог“. Мисля, че стратегията да не се радикализира говоренето, а да се държи един малко по-умерен тон в тази тревожна и несигурна среда“, изтъкна социалният антрополог.

И допълни: „Ако прекалено разтревожиш една общност във всичките ѝ проявления, рискуваш да я уплашиш и отблъснеш чрез твърде радикални отговори. В този смисъл виждам логика в по-умерените, по-успокоителни и по-сдържани послания, които се изпращат към потенциалния електорат“.

„Можем да го наречем и „възкресение на нормалността“, тъй като тя в момента е сериозно застрашена. Потребността да се наказва, да се разпъва, да се охулва и обезценява е изключително засилена. Това е една от съществените тенденции в политическия живот. Интересното е, че повечето политици не си дават сметка, че част от природата на тяхната работа е да приемат негативните проекции, т.е. да бъдат мразени, и че трябва да са подготвени за това“, коментира той.