Тая култура, като цяло, ще я правим ли нещо или ни е през бахура за нея?

Едно време, за да „станеш“ музикант, трябваше няколко комисии да кажат, че ставаш и че си станал. Иначе никакъв музикант не си. 

Разбира се, много помагаше да познаваш който трябва и/или да си наш човек. Абе направо си беше решаващо, няма какво да се лъжем. 

Сяда кандидат музикантът пред едната комисия и се поти – дали ще го одобрят. А тя – комисията – чете текстовете му, дали ги е писал сам или някой друг, няма значение, важното е дали минават високоинтелектуалната цедка на другарите. Четат, въздишат, гледат. И сега – ако си наш човек – ще ударят едно рамо, ама ако ти е много крив текстът и нагазва не където трябва, прави лоши намеци, вреди на социалистическата витрина на светлото бъдеще, ще те пратят да се поправиш и да се върнеш. Ако си обикновен „никой“, директно те разкарват и се връщаш в дупката, от която си изпълзял. 

После сяда на друга комисия, която да му оцени музиката. Сега, тя не може да е много предизвикателна, да напомня много-много на западната музика, не може да има вредно влияние. И още нещо… сяда значи композиторът Х (сърбят ме ръцете да напиша тук едно истинско име, ама като знам какви са докачливи мъжки бабички… не си струва разправията после), запретва ръкави и започва да свири песента на пиано. Ако не става да се издрънка на пианото, не става и за радиото. 

Представете си тук, например, едни Pink Floyd как им издрънкват Careful With That Axe, Eugene или нещо друго не по-малко психеделично на пианото, както можеш да издрънкаш Лили Иванова.

Значи Pink Floyd директно отпадат. Никакви музиканти не са. За Black Sabbath да не говорим, а Led Zeppelin да се гръмнат. Никой от тях не може да се сравни с Лили Иванова. 

А за текстовете им да не отварям дума, че там съвсем… не само не се класират, ами направо от комисията ги дават на кварталния. 

Поради тази причина (измежду други, да) до ден днешен не мога да понасям риалити формати с комисии/журита, които казват: „да“ и „не“ на кандидати да стават известни музиканти и певци. Като ги видя и ми тръгват киселини. 

Едно време по ресторантите имаше и квота за българска, сръбска и друга музика. Тия работи се следяха внимателно (не на всякъде, но все пак…) и не се допускаше диверсия на вредно музикално влияние. 

Та, нищо изненадващо тук, че про-социалистическите носталгици, про-путинисти, про-кремълци, защитници на всичко, снесено и измътено от любимата им Мацква, в парламента са се възпалили по темата за квоти за БГ музика. 

После…

… после имаме едни музиканти, които обичат нещата да им се случват и много мразят примерно липсата на талант да им разваля плановете. 

Та, разбирам, че и те са много възпалени по темата. 

Има и едни други – дето от 30-40 години една нова песен нямат, но си държат на това, че те са лицето на българската естрада (думичка, която сама по себе си извиква мозъчно хълцане) и всички сме им длъжни с нещо – да ги храним, да ги харесваме, да ги величаем. 

Та и те са много възбудени по темата с квотите за БГ музика. 

Не знам дали знаете, но и сега радиата пускат много българска музика. Има едно рок-радио, например, което има предавания и класации за българска музика. Всяко едно радио върти БГ музика, да. За чалгата да не говорим, там „нашенското“ е 99%. 

През деветдесетте имаше (още го има) един изпълнител, син на едни артистични хора, който стана известен още като дете. Имаше и един бивш комедиант-шоумен от едно студентско предаване, който пък си направи телевизия. Вторият имаше почти пълен монопол над това кой ще става известен и кой – не. Той играеше ролята на „комисиите“, само че срещу пари и услуги и най-вече за „наши хора“. За там и „хората“ там на колко истории се наслушах, косата ми се изправи в какво неведение съм живял и как са се случвали нещата. 

Имаше и едно списание, което играеше същата роля. Много музиканти си плащаха, за да бъдат на корицата, както и много си плащаха, за да ги въртят по онази телевизия. Аз лично много я харесвах въпросната телевизия, много хубави спомени имам, но не съм се занимавал с музика – тогава сигурно щях да я мразя. 

А музикантът, който споменах, беше добре сложен и в двете медии. Животът му на звезда беше подсигурен. 

Само че времето мина и вече позастаря. Сега продават дисковете му на касата на разни магазини за козметика. Не е готино. 

Естрадните формации пък съвсем замирисаха на развалено и памперси за възрастни, а „новите“ се бутат по телевизиите по същия начин, както преди 20 години – с връзки. 

Всички те се борят с мастодонта – чалгата – и им се ще да имат нейните печалби и фенове. Това е изцяло друга, самостоятелна тема и не ми се подхваща сега. 

Та, борят се те с чалгата и за място под слънцето и тогава удобно им се явява спасителното предложение за квоти по радиото. 

Имах едно време, преди много, много години, един съученик, който роди невероятната философия (плод на много мислене и премисляне), че на жените трябва да им бъде наложено задължително да „пускат“, ако си поискаш. Хормони, какво да се прави… Искаше го под формата на закон. Ние се смеехме, но той далеч не се шегуваше (сигурно ще ви е интересно да разберете, че днес той е адвокат… както и да е). 

Мисля си – вместо изрожденци в парламента и разни pop star wannabe-та да се възпаляват по темата да им въртят музиката насила по радиото, защо не се направи друго за тая тъжна БГ музика? 

За да не ни се налага насила да ги слушаме, да вземем да пресеем малко плявата и да дадем шанс на можещите. Това ще стане с финансиране на часове в студио за талантливи творци, които не могат да си го позволят. Ще стане с безплатни или евтини уроци за деца, за да се разбере кой е талантлив още ранна възраст. Да се направят фондове за финансиране на групи – млади, стари, няма значение – „добри“ е ключовата дума. 

По същата тема можем да си поговорим и за българската литература, която издателите, говорейки как им липсва, правят всичко възможно да им залипсва още повече, а масата „български писатели“ са се превърнали в нарицателно за некадърни връзкари, а фонд за превод на английски все така няма…

Можем и за киното и театъра да си поговорим и за това как „слепи“ обучават „слепи“ там и продуктът е винаги смешен, дори и да е драма. 

Въобще: да седнем и да помислим тая култура, като цяло, ще я правим ли нещо или ни е през бахура за нея и каквато я имаме – лоша, добра – такава ще я тикаме насила в гърлото на драгия слушател/зрител/читател. Ще я развиваме ли или ще си го караме на чалга и естрада, смешници с жалки бийтове и жалки текстове, на писачи на тонове думи, които само цапат средата на читателите, ще правим ли кино като за учебник… в графата: „никога не правете така“. Въобще…

… ще я правим ли нещо тая култура или ни е просто излишен лукс за връзкари, натегачи и за лапачи на фондове? 
______________________

P.S. 

Ако вземе, че стане чудото и се размърдат нещата в културата и започнат да се случват както трябва – както в страните, които вече са открили топлата вода и колелото…

… тогава трябва мнозина звезди и полу-звезди да осмислят факта, че ще им се наложи да си намерят истинска работа. Или да се върнат в родното земеделие. 
 

Последвайте канала на