Как се родиха популистите и кога точно ще ни унищожат?

Масата, която ги подкрепя, издига и храни, винаги е съществувала, разбира се, но някога съставните ѝ части се срамуваха да дадат гласност на тъпотията си, защото... ами защото преди време тъпотията си беше нещо срамно. Умът все още беше на почит, а нелепите мисли се споделяха много по-трудно, защото „каналите“, които използваха „онези“, представляваха тясна комуникационна тръба, ограничена и затворена от предаването от уста на уста или най-много някой памфлет. 

И тогава се появи интернет…

И тогава се появи Фейсбук…

Но да не избързваме, да се върнем малко по-назад и да проследим еволюцията. 

Някога – в Античността – в Атина и повечето гръцки градове умът е бил смятан за много по-важен от физическата сила. Съответно гърците са създали демокрацията, театъра, драмата, писмената история, развили са математиката, астрономията, философията… да не изреждам. 

В статуите им може да се види идеалът за красота. Тя не е в огромни цици за жените и огромни мускули за мъжете. Тя е в пропорциите и симетрията. А лицата са изобразявани одухотворени – с други думи: все едно в главата има повече от вакуум и въже за прикрепване на ушите. 

След това римляните поемат щафетата и, макар и да променят доста фокуса, не изоставят развитието на изреденото няколко реда по-нагоре. 

След това Античността свършва и настъпват Тъмните векове. Средновековието. Което изоставя идеалите на предходната епоха… ergo: „Тъмни векове“. 

Ренесансът се обръща отново към тях (че дори и от гледна точка на изкуството, което ги имитира) и именно тогава започва обновлението, което ни е дарило с новото проглеждане на човечеството. 

И така до… днес. 

Когато въртящата се врата на историята пак ни изтика към нещо, което подозрително мирише на Тъмни векове. 

Иронията е, че това си го докарахме с технологиите, с науката си и със свръх бързото си развитие. Не предвидихме, че човекът все още е средновековен селянин. А на такъв не трябва да му се дават оръжия, било истински, било хибридни. 

Допреди социалните медии да направят от всекиго критик, писател, журналист, философ, лекар, специалист по всичко, „онези“ съсредоточаваха наглостта си и глупавите си мнения само до един тесен кръг от хора, които имаха нелеката задача да попиват душевните им бълвочи. Интернет махна физическата бариера и превърна селския идиот в глобален такъв. 

Винаги е имало политици популисти, защото това е най-лесният вид лов на идиоти. Само че арсеналът им беше силно ограничен от географията и тогавашните медийни формати. Съответно пораженията бяха по-малки. 

Медиите трябвало (не говоря за България след 1944 г. или други диктаторски режими) да се съобразяват с етиката и нормите, проверявали са източниците си и са рискували да загубят всичко, ако не го правят. 

Днес обаче няма по-лесно от това да си направиш сайт в някоя безплатна платформа и да започнеш да бълваш „новини“, за които никой не е в състояние да ти държи сметка, защото не могат дори да стигнат до името ти. Втора стъпка: разпространявай ги във Фейсбук…

… светът ти е в краката. 

Ако те блокират, направи нов сайт, нова регистрация, нов акаунт. 

Ако те хванат в лъжа, важи същото. Но и да те хванат… на кой му пука? Можеш просто да излъжеш, че са ти хакнали сайта, профила, страницата… Тези, които четат глупостите ти, са толкова ниско в йерархията на притежателите на мозък, че реагират само и единствено емоционално и първосигнално. Ако веднъж са те харесали, ще са с теб докрай, дори да ги накараш да скочат от някой мост. 

Малкомозъчните са по природа страхливи, защото светът за тях е непознато място. Те са се оградили с неща и хора, които познават и всичко отвъд тях ги плаши, защото им е непознато. 5G… не го разбират и се страхуват. Самолетите… оставят някакви следи по небето—страх ги е. Ваксините… какво е това?—течност някаква. Страх ги е. Компютрите… машини, които се използват от рептилите, за да контролират човечеството. 

Страхът ражда омраза и агресия. Това е много проста връзка още от времето на праисторическите ни предци. 

Това е пряката връзка между тъпотията и агресията – страхът. 

Появата на социалните медии отвори една врата в света на малкомозъчните – вратата към себеподобните. 

Всеки един от тях видя, че не е сам, че има и други като него. Това е невероятна инжекция, бустер за самоувереността. Подадоха си ръка през компютъра и създадоха нещо, което мога да определя само като невидима секта от безброй членове, които дори не е нужно да се познават помежду си. 

„Не може да съм луд, не може да съм тъп, нали?—след като има толкова много други, които мислят като мен!“

А сега си представете как хвърляте в сместа и безброй много иначе импотентни политици, които – ако не са малкомозъчните – няма да имат електорат. И как те мултиплицират и страховете, и омразата на малкомозъчните, за да ги манипулират. 

И по-лошото: убедиха ги, че гласовете им имат същата стойност каквато има гласът на един учен например, само защото се появяват (гласовете им) един до друг в – да речем – Фейсбук. Щом стоят равно, значи и имат равна стойност. 

Още един бустер за самоувереността. 

А импотентните популисти политици започнаха да имитират малкомозъчните – дори и на бой са готови да се хвърлят (например в парламента), за да се харесат на електоралната биомаса. 

И така се роди симбиозата между импотентните популисти политици и малкомозъчните. Последните видяха себе си в образа на първите, защото първите ловко се престориха, че са „едни от тях“. 

Доналд Тръмп е чудесен пример – богаташ трето поколение, роден на пъпа на света – в Манхатън, с меки ръчички, непипнали работа, избягал от военна служба, успя да убеди малкомозъчната част от работническата класа, че е един от тях. За щастие, другата част от работническата класа му показа среден пръст. Но примерът си е важен: как едно богаташче накара бедняци, работяги да повярват, че е „един от тях“ или „като тях“ и се грижи за тях. 

Силата на убеждението се крие в: 1). желанието им да намерят някой, който ги представлява; 2). в ловките лъжи на измамника; и в 3). рупора на фалшивата среда в социалните медии. 

Те видяха и чуха себе си… у фалшивия Доналд. 

Огледайте се в България – който генерал, копейка или друг безделник не го домързя, той не направи „патриотична“ формация с цел печалба. Дори телефонните измамници нямат такъв КПД от гледна точка: инвестиция<—>ресурс<—>печалба. 

Социалните медии направиха така… че да си тъп вече не е срамно, а лека полека преля в това да е модерно. Бай Ганьо го цитират с възхищение, уж скрито зад хумор, а не с презрение, сложено зад сатира. „Умните и красивите“ е негативно нарицателно, както по соца „интелигент“ беше негативно нарицателно. Еднокнижниците се подиграват на хора, които са завършили Харвард, с намеци, че са мекушави книжни червеи. 

Остава въпросът „кога?“

Кога ще ни унищожат? 

Защото те се водят само от алчността си и унищожаването на природата, например, не ги интересува. Те защитават въглищата с „патриотичен“ плам, те защитават изсичането на горите със същата реторика, те спират науката и се противопоставят на противоепидемични мерки, за да се харесат на електоралната си биомаса, която иска да иде на кръчма. Те се слагат в услуга на световното зло – Кремъл, и дърпат страната ни извън ЕС и НАТО. 

В световен мащаб: те подкрепят изсичането на горите, навлизането по-дълбоко в дивата природа, откъдето човекът се връща заразен с опасни вируси. Те спират развитието на електрическите коли, на соларните панели, на заместителите на опасното хранене. Те неглижират противопожарната безопасност, за да направят „услуга“ на корпорациите, които не искат да харчат излишно. Те плюят в лицето на жертвите на масови стрелби, за да си получат премиите от лобито на оръжейната индустрия. 

Разбирате, че за пари те ни водят към ръба. А ние, изглежда, не отговаряме подобаващо. Споменаваме, че не искаме да ни водят към ръба, но лека полека си вървим натам с все импотентните популисти политици и малкомозъчните. Заедно. Вкупом. 

Разбирате също така, че и всичко е въпрос на време – „кога“, а не „дали“.

Последвайте канала на