Приликите между хората и бактериите

Няма нищо метафорично в това. Между двете култури—хора и бактерии—има доста прилики. Ето: хората и бактериите живеят в „градове“. Бактериите никога не живеят самостоятелно, те се размножават в клъстери и, ако погледнете под микроскоп, ще видите, че „поселенията“ им страшно приличат на градове…

… имат натрупвания като сгради, разстояния като улици, дори използват вещество за лепило, с което се прикрепват – представете си, че това е бетонът за нас. Изумително поведение, нали?

Хората пък са паразитиращи от приемника – Земя. Те живеят на клъстери (градове), размножават се и постепенно завземат територии. Точно както и бактериите, докато не злоупотребяват със средата и взимат колкото им е нужно, без да оставят много токсичен отпадък от дейността си, приемникът живее незасегнат и добре, което е добре за самите тях и им осигурява възможност да се размножават, хранят и живеят. 

Когато вредните бактерии обаче завземат прекалено много пространство и от тях започне да се отделя даден токсин, а полезните бактерии, които унищожават този токсин, загинат, тялото на приемника започва да страда, което може да доведе до загиване на даден орган и край на бактериалния „банкет“. В краен случай загива целият организъм и е The End за всичко и всички. 

Интересното е, че едната от двете групи организми обаче е уж дарена с разум. Явно не много, но все пак…

Дълго съм се чудил кое е това, което те кара да унищожаваш собствената си среда, да знаеш какви са последиците, но да не можеш да се спреш. И наскоро ми светна: това е вид безумие. Трупат пари, имоти, играчки, его бустери от всякакъв вид и не могат да се спрат, колкото и да е опасна играта им и дори тъничкото гласче в главата им рано или късно да им нашепне, че са идиоти. Те са наркоман, който нагрява лъжицата и е стегнал турникета… и да иска да спре, няма да може, късно е. 

Каква е нашата роля тогава? 

Ето цитат от съобщение на Greenpeace: „Когато миналата година Димитровград се задушаваше в облаци от серен диоксид и въглищен прах и няколко десетки граждани излязоха по улиците на града с плакати „Кой замърси въздуха?“ и „Убивате ни бавно!“, едва ли някой можеше да предвиди докъде ще доведе това. Осем месеца след този протест срещу замърсяването от местната въглищна централа, свързвана с енергийния бизнесмен Христо КовачкиХристо Атанасов Ковачки е български бизнесмен и предприемач, роден на 17, ТЕЦ „Марица 3“ е принудително затворена, защото старата ѝ и лошо поддържана инсталация не може да изпълни изискванията в закона и в собственото ѝ разрешително“. 

„Ковачки гори отпадъци, трови ни и взема от нашите пари“ не е клевета, отсече съдът

Да оставим за секунда настрана примера с наркомана и лъжицата и да се върнем на предишния – този с бактериите. 

Бактериите, както може би знаете, имат свойството да развиват резистентност към антибиотици. Устойчивост, с други думи. Това е техният начин да се запазят. Съпротивляват се.

Ето, например, какво ни каза преди точно 10 дни народният представител от Зелено движение Владислав Панев: „Днес Ковачки събира работниците си на протест пред МОСВ срещу затварянето на ТЕЦ Марица 3 в Димитровград. Те естествено са в правото си да желаят запазване на работните си места. Но вината за загубата им не е в министерството, а в това, че собственикът не инвестира в екология. В същото време ТЕЦ работят на макс, заради високите цени на тока. 

[…]Това ми пишат хората там и се надяват ТЕЦ-ът въобще и да не отвори. Убедени са, че работниците не са на протест по собствена воля. Принудени са да отидат, включително със заплахи. 

[…]

Специално ТЕЦ на Ковачки цапат непропорционално, а работата им няма никакво отношение към цената на тока. Нещо повече, някои от тях са субсидирани от държавата, ужким заради високоефективно комбинирано производство. Така че закриване няма да повиши цената, а за всички нас е по-евтино да покрием заплатите на работещите там за известно време, отколкото гражданите в засегнатите райони да страдат“.

...

Както се казва: това не е спринт, това е маратон. Ако един антибиотик не действа, има други, само най-упоритите бактерии принуждават лекарите да изрежат засегнатия участък. Но пък хей!—и това го има като опция. Щом се налага. 

Ще цитирам отново Greenpeace: „Димитровградчани доказаха и продължават да доказват, че с много упоритост, постоянство и структурирани действия може да бъде постигнат успех, дори и в неравна битка срещу сериозни олигархични интереси в тежка бюрократична среда. Те организираха протести, сигнализираха институциите, участваха в публични срещи с всички заинтересовани страни, говориха пред медии и не спряха, докато не доведоха министъра на околната среда и водите под комините на ТЕЦ „Марица 3“. Те не позволяват средата да ги обезсърчи, а напротив – търсят всички възможни начини да ѝ повлияят и да поставят институциите в положение, в което не могат повече да си затварят очите“.

Последвайте канала на