Да не са почнали да пишат точки за по-шеметно изхвърляне в кремълската защита?

… е ново ниво.

...

По принцип, е хубаво, ако си политик или журналист, да не лъжеш. Изглежда не е задължително, защото май никой не се и опитва да ти държи сметка, но все пак е хубаво…

Да не са почнали чичковците от „Лубянка“ вече да броят „точки“ на назначените си тролчета по държави? Кой ще се „изхвърли“ повече, по-силно, по-далече? С по-голям плонж?

Журналистите не би трябвало да имат такъв, но виж ти… Под черепната фрактура, която нарекоха „другата гледна точка“, наместиха правото да ръсят лъжи и фейкове, но да се оправдават, че това е… „другата гледна точка“…

Политиците, за съжаление, имат имунитет. Не, не като към ковид, а като към отговорност.

СДС беше нещо като надеждата на демократичните хора в България, доста се промени, но беше именно това – надежда и естествен курс в обратна на кремъл посока.

„Генералната линия“ е на нормалните хора по света, които са против войната на путин. Аз лично приемам това като комплимент, а фактът, че за него е обида… говори много. МНОГО!

Когато се изтъпаниш пред камера, в студио, на трибуна в парламента, е хубаво: а.) да казваш истината; б.) да си проверяваш информацията. Но и това, като носенето на презерватив, е силно пожелателно и няма механизъм за контрол. Май...? И за двете е лошо, че няма, защото се предават много лоши болести от/на партньора. В леглото и в електората.

Но той все пак решава да се поупражни в нищоговоренето на високо. Че и да я заклейми като слагачка на властта. Това е трик на кремълските орки – дискредитирай врага и направи така, че никой да не го приема на сериозно. Но опитът му е доста смешен, дори за смешното ниво. Казва: „Певицата Пендачанска не различава лъжата от истината, но за сметка на това иска да е винаги близка с властта. Помня я как обожаваше Иван Костов, когато неговото СДС управляваше България. После певицата Пендачанска се прехласваше по Христо Иванов, когато неговото ДБ или, както се казваше въпросното нещо по онова време, предстоеше да влезе във властта. А сега е влюбена в управляващите от ПП. Освен това не спира да „славоукраинства“. Явно,за да бъде в съзвучие с Генералната линия“.

Волгин беше изловен, че разпространява лъжа. Дори Костадинов предпочете да се застрахова, казвайки, че се надява да не е вярно, че няма потвърждение и т.н. Самият той доста фейкове е споменавал, но доста по-обиграно, с много повече журналистически нюх, отколкото Волгин. Казва, че се говори, без да дава граници и размери на споменаването и говоренето. Волгин сложи рамки: каза, че информацията е във всички сайтове.

ДБ и ПП изглеждат като да са последните укрепления на демократичните хора у нас – евроатлантически настроените, хората със западно мислене. Той се опитва да го изкара слагачество, но на мен ми изглежда като последователна линия – демократична и про-западна и човешка. Както той си има една линия, така и другите хора имаме право на такава, не е само за него. Просто нашата е различна от неговата и г-н Защитника-На-Другата-Гледна-Точка не е доволен да открие, че и ние можем да имаме друга гледна точка.

Но вместо да се изви… аз луд ли съм?!—да се „извини“ щях да напиша… поне да си беше замълчал. Но не! Вместо това, нападна Пендачанска, защото си е позволила да го критикува. Интересното е, че не я оборва, не. Че как би могъл, когато е хванат в лъжа, която не може да се разтяга?—както казах: или са се качили, или не са се качили на кораба.

По същата логика, аз мога да си поканя някой пропаднал студент по медицина, понастоящем продавач на обувки, да му кажа, че се говори, че лимоненият сок лекува рак и двамата да се насладим да си слушаме собствените гласове, разисквайки евентуален „сценарий“ по темата „какво би било, ако това е истина“. А тая тъпотия, че лимоненият сок лекува рак, съм я виждал в много повече дебилни сайтове, отколкото щуротията за бойците на „Азов“ качили се на кораба „Царевна“ до Мариупол.

Та, Волгин беше изловен, че разпространява лъжа. Искам да вярвам, че е било неволно. Добре, де, няма лошо, хора сме, всички правим грешки. Но важното е, че в случая няма нюанси, няма мнение, няма „друга гледна точка“. Или са се качили, или не са се качили на кораба.