Няколко думи за свободата на словото (или Защо фашистите са така чувствителни)

Свободата на словото – тая митична концепция, която така пленява умовете на фашистите и рашистите, докато не се докопат до власт и тогава става пръв техен враг. 

Гледайте фашистите и рашистите у нас и гледайте фашистите и рашистите в русия, например. Първите – които днес реват за свобода на словото, ще се превърнат във вторите в момента, в който пипнат власт. Демек: убийци на свободата на словото. Ще затварят в затвора за мнение различно от тяхното. Ще забраняват медии и т.н.

Понеже малкото диктаторче дреме у всеки от тях, те не могат да си представят, че някой може да не е съгласен с тях. Те смятат, че свободата на словото идва с правото никой да не спори с тях.

Спорът те наричат „цензура“, демонстрирайки железен дебилизъм. 

Те очакват, че всеки е не само длъжен да чуе мнението им, но и да го хареса и да се съгласи с него. Всичко различно от това те наричат „цензура“. 

Използват всички възможни канали за комуникация, пишат, говорят, видеа снимат, пресконференции правят, на които…

… на които казват, че има цензура над тях. 

Разбира се, цензурата би означавало никога да не помиришат комуникационен канал, но те не се славят с много ум и способност да формират мисъл. 

Нека обобщим: неуважаеми фашисти и рашисти, свободата на словото НЕ ви гарантира задължително съгласяване и харесване, нито ви гарантира, че САМО вие имате право да говорите. 

Фасонът на обидена девица никак не ви отива, особено имайки предвид, че познаваме природата ви и знаем точно колко зли и нагли сте. 

Тия номера със „засегнатото чувство за справедливост“ можете да си ги играете по руските телевизии и в техните форуми. 
_______________

Все са обидени.

Нежни души, ще речеш, а те всъщност…

Да, забелязвам, че фашистите са най-чувствителните хора на тая земя. Все са обидени на някой и нещо. Все възвишени цели и идеали защитават, че даже си позволяват и Бог да намесват. Дали са мюсюлмански или християнски фашисти, все Бог намесват в лудостта си. 

И убийства вършат в името на Бога, който им е казал да не убиват, а плячката после помежду си разделят. 

Най-раздутата им фантазия е, че „защитават Бог“. Е, не може да си толкова самонадеян и надут. Просто не може. Освен, разбира се, ако не си бесен фашист. Това върви с бясно самочувствие. 

Значи Бог, викате, има нужда от вашата помощ? От ВАШАТА помощ? Бог, това…?

Да речем, че си имате работа с нормален човек – религиозен. И обидите Бог. Неговия. В който той вярва. Човекът ще си каже, че е тъпо, че не му харесва, но че това си е между вас си и Бог.

Фашистът обаче, който има даже едно-две убийства на сметката си, ще скочи да защитава божеството, приравнявайки го до безпомощно създание, което баш на неговата помощ чака. 

Но да не се разливаме в религиозното нахалство на фашиста. 

Повечето хора имат идеологията: „Не бъди г*з“ и тя е чудесна идеология. Аз не искам твоето, ти не искай моето, ще се разберем чудесно, не ми пречи да се развивам, аз не ти преча на теб. През останалото време, всеки прави каквото си иска. 

Фашистът обаче иска да има контрол над това какво правиш, какво говориш, пред кого го говориш, защо го говориш, как го говориш, какво мислиш, защо го мислиш, съгласен ли си с него, защо не си съгласен с него, как може да те промени, как може да те ликвидира, как може всички да са като него. 

И, ако не му дадеш да ти се качи на главата, почва: ама… свободата на словото, ама демокрацията, как така! 

Това до момента, в който се докопа до власт, разбира се. После започва със законите за ограничаване на демокрацията и свободата на словото, защото ги мрази. 

Последвайте канала на