„Посоката“ на България? Пак ще се навеждаме или да изчакаме?

В медиите се появи информация, че се назначават добре познати „стари муцуни“ на БСП, ДПС и ГЕРБ.

Знаете ли какво е коствал неутралитетът на Швейцария през Втората световна? Изкупила е еврейското злато от нацистка Германия и отказала да предостави убежище на евреите.

Надявате се да стане като през 1944 г. ли? На послушните шумкари да им дадат постове и влияние в новата власт? Не е изключено за някои от вас. За всичките – не. То е ясно. Но за някои… А дали ще сте сред късметлиите?

Не било в интерес на България да дава оръжие на Украйна.

Ако се радвате на подобна перспектива, можете още сега да спрете да четете този текст и да отидете да се прегледате. В 21 век дори швейцарците се отказаха от неутралитета си.

Въобще няма да отварям дума защо американските изтребители са по-добри от летящите москвичи, но да погледнем трезво на нещата:

Как ли?

Назадването в историята обаче е типично за общества като българското и руското, та не се изненадвам, че някои си мечтаят за регрес към неутралитет.

Някой много на сериозно си е повярвал за глупостите „Швейцария на Балканите“. Не сме. Можеш да си позволиш да си неутрален, ако парите на всички страни в конфликта са у теб, или ако имаш силна армия, та никой не с изкушава да те напада.

Освен това, Швейцария си е правила сметката за „след войната“ преди 80 години. Сега се говори за ядрено оръжие и понятието „след войната“ може и да не включва човешкия вид. Само казвам. Но да продължим:

Полша замени нейните стари Миг-ове за американски самолети. Миг-овете ги дават на Украйна, защото нейните пилоти са обучени на такива. Същевременно получават американска техника.

Русия повече нашите самолети няма да ги ремонтира. А, ако се навие да го прави, ние трябва да сме луди да ѝ ги дадем. Същото важи и за Беларус. Тази връзка вече е скъсана. Ние сме „недружеска“ страна. Точка.

Сега ни е шансът да имаме нови американски самолети, отделно от онези, които си купихме.

Сега от тяхна посока мирише и на добрата стара наведена позиция на техния си Тодор Тиквата Живков, на който не спират да му носят венци на паметника в Правец.

Та, не съм оптимист. Пак ще се снишаваме. И пак ще сме в задния двор на цивилизацията, където е мястото на снишените.

Така…

Толкова за „споразуменията“ от коалиционните преговори. Толкова за надеждите, че този път БСП може да е на наша страна.

Точно така, никога.

Тук изненада няма.

Явно някои коалиционни партньори не са влезли, за да ни направят живота по-лек, а за да си направят техния по-богат.

„Много сме малки, за да взимаме страна“, казват някои. Не, драги, много сме малки, за да НЕ взимаме страна. Много по-„братска“ Украйна беше нападната от лилипутин, за нас няма и да се замисли преди да ни прегази. Спомнете си какво отношение има към държавата ни и как открито ни се подиграва, казвайки, че азбуката ни е македонска или византийска.

Ако Кирил Петков е знаел, че ще има война, започната от Русия, в неговия мандат, едва ли щеше да се съгласи да се коалира с Корнелия. Но нещата са каквито са.
Ясно е, че много от решенията са взети под натиск: ~или каквото казвам, или край на коалицията и бум!—минавам в опозиция и няма нито едно решение да мине през тоя парламент!~

Освен това ще сме втори и трети, и четвърти утре в списъка с финансова помощ след войната. Ако лилипутин междувременно не реши, че 70 години живот са му достатъчни, виаграта така или иначе не работи, за какво му е да живее, а защо ви е свят, в който няма Путин…? И не вземе да нареди свършването на света. Реално погледнато, това му е единственият коз вече. Той е просто един луд терорист, който се е опасал с динамит и ни плаши, че ще се самовзриви с всички нас, ако не му изпълняваме исканията. Друга сила няма. Друг път ще разгледаме доколко и това е „сила“, но не сега.

Ако сега ги дадем на Украйна, въпреки кремълските… (няма да казвам „подлоги“, аз не съм като мутрофанова) симпатизанти в коалицията и опозицията, хем ще помогнем на Украйна, хем НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЗАСТАНЕМ НА ПРАВИЛНАТА СТРАНА НА ИСТОРИЯТА, хем може и да получим американски самолети. Звучи като добра сделка. Но кога точно се е случвало кремълските „симпатизанти“ у нас да са се интересували от българския национален интерес? Особено пък, ако е срещу кремълския?

Една от точките по време на коалиционните преговори, за които се договориха от кабинета, беше Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) да излезе изпод шапката на министерството на земеделието и да премине под тази на Министерския съвет. Земеделското министерство отиде в ръцете на наследницата на БКП, а това излизане изпод шапката така и не се случи. Според публикации, няма и да се случи, защото БСП и ИТН го спъват.

Не е за пръв път да играят срещу нас вместо за нас. Още от атентатите и терористичните акции по царско време, през лагерите и Народния съд с пари от Москва, та чак до след падането (уж!) на комунизма в България, БКП и смешното ѝ наследство играят в полза на господарите.

Но ние – като държава, всичките, целокупно – със снишаване няма да се отървем. Трябват ни силни партньори. Само че те няма дълго да търпят снишаването ни и подлизурковското ни обръщане към Москва. Ако Русия нападне България и Румъния или България и Полша едновременно, ние ще сме втори в списъка за спасяване.

Оказа се, че и в горите е върнат моделът на бракониерството, след като БСП пое министерството на земеделието, което отговаря за горите. Бившият шеф на Агенцията по горите, назначен от служебното правителство, Александър Дунчев, поде кампания за повече прозрачност при назначенията. Оказва се, че наследницата на БКП е възобновила добрата стара практика с назначенията в горския сектор – ударно назначаване на едро на хора без прозрачност и ясни мотиви.