Асен Василев: Здравната система е силно политизирана и завладяна от лобита

Той посочи, че в момента половината места за медицински сестри в здравните заведения и в училищата и яслите са незаети, а другата половина - със средна възраст над 55 години.

Той посочи, че българското здравеопазване има много положителни страни, но и доста дефицити заради липсата на регулация през последните 30 години.

В дискусията се оформи съгласие, че държавата следва да подобри достъпа до медицинска помощ, като се анализират най-честите случаи на доплащане по клинични пътеки за медицински изделия и консумативи и те бъдат включени в цената им.

Участниците се обединиха около необходимостта да се преструктурира системата на здравеопазването, като извънболничната помощ поетапно поеме всички дейности, които не изискват скъпоструващо болнично лечение.

Асен Василев обобщи, че всички искат промяна в системата на здравеопазването, но никой не вярва, че тя може да се случи.

"Системата на здравеопазването е силно политизирана и завладяна от лобита". Това заяви лидерът на "Продължаваме Промяната" Асен Василев вчера на дискусия на тема "Здравеопазването: възстановяване на доверието и нов обществен договор". Тя е първата от поредица публични дискусии по основните теми за бъдещето на България, които ПП организира под мотото "Силна България в силна Европа".

"Ако не решим истинските проблеми, ако даже не ги поставим на масата за дискусия, никога няма да имаме нормална система на здравеопазване в страната", изтъкна Василев и допълни: "Ние се преструваме, че в отделни точки на страната имаме адекватни здравни грижи. Истината е, че ако сте горе в Родопите, получите инфаркт, адекватна здравна грижа единствено може да ви се осигури с хеликоптерна помощ. И е добре това да се каже ясно и да се знае от българските граждани, и да се планира системата спрямо това".

Относно това как да се предотврати кадровият колапс на българското здравеопазване, Асен Василев посочи три проблема: първо, че като търговски дружества болниците не са сигурни, че ще могат да плащат заплати, особено областните болници. Вторият е, че има недостатъчно и неравномерно заплащане за труд, а третият е, че в центъра на системата са парите, а не пациентът, което означава, че системата е лошо конструирана.

Съсловната организация на специалистите по здравни грижи посочи, че предстои колапс на здравната система поради липсата на достатъчно медицински сестри и акушерки. Представителите на Националното сдружение на личните лекари обясниха, че средната възраст на лекарите е висока. Има и положителни тенденции относно повишен интерес на млади лекари към специалността обща медицина. В центъра на дискусията беше необходимостта със закон да се определят минимални основни възнаграждения на лекари и сестри.

По повод въпроса как пациентите у нас да не доплащат повече от средното в ЕС, Василев отбеляза, че този проблем има три части. Първата е защо в България има най-ниска употреба на генерици в света. Според него причината е, че изписването на лекарства у нас не е по названието на активното вещество в лекарството, а на търговското му наименование. Вторият проблем е, че в стойността на клиничните пътеки не са включени консумативите, така че най-евтиният консуматив да се поема от държавата, а пациентите да доплащат само ако искат по-скъп вариант. Третият - задължителният избор на екип, който се заплаща. Според него трябва да бъде гарантиран екип без заплащане.

"Системата на скрити и нескрити доплащания поддържа висок процент на здравно неосигурени граждани или граждани, които могат да си плащат вноските, но не виждат причина да го правят", изтъкна Васил Пандов. Според него голямо социално напрежение възниква и при доплащането от страна на пациента за медицински изделия и консумативи, използвани в болничната помощ.

Публичните разходи за здраве през 2025 г. са над 10 млрд. лв., което е 4,9% от брутния вътрешен продукт, посочи доц. Антон Тонев. Според НСИ и Евростат харчим 7,9% от БВП за здраве, като тези 3% разлика се доплащат от пациентите или от фонд за допълнително осигуряване, допълни той. По думите му България е с най-високо доплащане от страна на пациентите, което връща системата назад и намалява достъпа до медицинска помощ.

В началото на дискусията бяха представени данни, според които у нас болниците и болничните легла са повече от достатъчни. България има най-много болнични легла на глава от населението в ЕС и в пъти по-висок брой хоспитализации по много заболявания от най-високата стойност в други държави членки. Всички участници в дискусията се обединиха около това, че трябва да се преустанови високият болничен прием. Недопустимо е пациентите да бъдат приемани за 3-4 дни в болница за изследвания, които в цяла Европа се извършват извън болница за няколко часа. Много критики имаше срещу дефицитите на системата и ограниченията пред назначенията на високотехнологични изследвания в извънболничната помощ. Беше подчертано значението на практиките на сестри и акушерки за здравните грижи и необходимостта те да сключват договори с НЗОК за финансиране.

Отбелязва се, че България е единствената държава членка на ЕС, в която смъртността от ракови заболявания се увеличава, докато във всички други държави членки смъртността намалява. Инвестицията в изследвания и скрининг на раковите заболявания води до ползи за икономиката на страната от порядъка на 4 млрд. Посочва се, че държавата не изпълнява адекватно приетия през 2022 г. Национален раков план. В дискусията представители на пациентските организации дадоха добри примери за проведен скрининг от НПО. Държавата не финансира лечението на зависимости от наркотични вещества на деца и възрастни.

Пациентски и съсловни организации, представители на фармацевтичната индустрия и младите лекари се обединиха около това, че профилактиката и превенцията са задължителни. Водещата роля в тях е на личните лекари. Дейности по промоция на здравето трябва да се извършват от всички медицински специалисти - дентални лекари, фармацевти и сестри. Необходимо е държавата да влезе в ролята си и да създаде организация за истински скринингови програми.