Над 2000 деца биват изоставени от родителите си всяка година у нас

Всяка година над 2000 деца в България са изоставени от родителите си. Въпреки опитите да бъдат изведени от домовете, това все още не е напълно реализирано. Две момичета вече са минали по този път. Преживели са насилие, самота, многократно местене от приемни семейства в центрове за настаняване. Една подадена ръка обаче им показва пътя към спасението.

Насилие, самота, смяна на адреси, живот при приемни родители и в центрове за настаняване от семеен тип. Така преминават тези 19 години и за двете момичета. След като Вики и сестра ѝ са изоставени от родителите си, са изпратени при сестра на майка им, която ги тормози. Накрая се стига до настаняване в дом. Така момичето прекарва следващите три години в Троян, където също е насилвана. Животът й я връща в Самоков, в Център за настаняване от семеен тип, съобщава БТВ.

646 българчета осиновени в чужбина

На насилие е подлаган и брата близнак на Сашка – Иван. Двамата живели пет години в приемно семейство.

Една от големите пробойни на приемната грижа е подборът на приемни родители. Ако няма критичен и достатъчно обстоен подбор, това дава вероятност да се случат точно такива неподходящи приемни семейства, които след това се налага да извеждат детето. Но то вече е преживяло насилието. Така Сашка го е преживяла. Тя самата не е преживяла насилие, но братчето е и в нея остава тази травма и това усещане, че той е в опасност, дори в този момент, обяснява пред националната телевизия Таня Конярова – Фондация „Звезда и надежда”.

Трябва да има подбор и обучение, смятам, на тези хора. Може би и контрол. Може би и координация какво точно се случва. Информация от самото дете как се чувстват, допълва Любка Иванова – социален работник.

След навършване на пълнолетие, момичетата и момчетата напускат Центъра за настаняване от семеен тип. При психически разстройства, деменция или физически увреждания, те могат да бъдат настанени в Центрове за възрастни хора. Останалите, които нямат проблеми, могат да кандидатстват за настаняване в преходно жилище. В него те могат да останат до 3 години.

Преходни жилища за три години осигуряват и неправителствени организации. Точно в такова се запознават Сашка и Вики.

Учим ги на всичко. На битови дейности, учим ги да следват рецепта, да пазаруват по приоритет. Учим ги да спестяват пари, допълва Любка Иванова – социален работник.

Трябва да призная, че през последните години е доста по-добре от това преди 10 г. Идват с много повече умения. Вече няма домове, Вие знаете, че е деинституционализирана цялата система. ЦНСТ е един много по-добър вариант, защото там има максимум 18 деца и отношението, вниманието, начинът, на който те общуват с възпитателите е на много по-добро ниво. Но много често стават жертва, за съжаление, на маргинални групи, на опасни групировки, на трафик и на всички други неща, за които Вие и ние знаем, казва Таня Конярова – Фондация „Звезда и надежда”.

За да се избегне този сценарий, с излезлите от центровете работят социални работници. Те са убедени, че момичетата и момчетата ще се интегрират и ще си намерят работа по-лесно, ако се промени закона и се въведат задължителни стажове още преди пълнолетие.

Ето и сега е факт, че покрай пандемията много от нашите момичета бяха освободени от работа, защото са последните назначени и те са най-уязвимите и трябва да търсим други възможности, казва Любка Иванова – социален работник.

Миналата година 1200 младежи, които учат са се регистрирали в бюрата по труда. Половината от тях са започнали работа.

Това, което придобива все повече популярност, включително и сред бизнеса е дуалното обучение. То е приложимо за всички ученици, независимо дали са в професионална гимназия или в общообразователна такава. Това е обучение на работното място с придобиване на професия. Това се финансира от държавата, в този смисъл апелираме и към работодателите да се възползват от тази възможност. За обученията се поемат разходите за обучения, плюс стипендии, ако са безработни лица на самите лица, транспортни разходи, ако живеят в друго населено място, обяснява Кремена Калчева от Агенция по заетостта.

Наистина е пожелателно и мисля, че всички трябва да работим към това да е пожелателно. Всички учещи над 16 г. могат да дойдат при нас в бюрата по труда, да се регистрират и ние работим с тях за това да ги ориентираме какви професии, какви места се търсят на пазара на труда. Това, което предлагаме ние като институция, която е с трудова заетост, е всъщност работа – почасова или за определен период от време. Там вече младежите са назначени по трудов договор, допълва Кремена Калчева от Агенция по заетостта.

Безработните, напуснали Центровете от семеен тип могат да кандидатстват за финансова помощ към Агенцията за социално подпомагане.

Регистристрират се в агенция „Бюро по труда“ и кандидатстват за месечна социална помощ в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. Всеки коефициент според случая е различен, индивидуален за даденото лице. До 65 години е 80% по гарантирания минимален доход, някъде около 54 лв. е сумата на месец. Като безработните трябва да полагат и обществено полезен труд в рамките на 14 дни по 4 часа, за да получат тези пари, казва Зоя Попова, отдел „Семейни и социални помощ“, АСП.

Освен месечни помощи лицата могат да кандидатстват и за предоставянето на еднократна помощ при инцидентни потребности от здравословен характер, за образователни нужди. Размерът на помощта е до 375 лв. Лицата могат да кандидатстват и за издаване на лична карта. Размерът на помощта е до 75 лв. Освен тези помощи се осигуряват и такива за отопление. В нормативната уредба няма разписан точно регламент специално за тази категория лица. Те се подпомагат по общия ред на закона. Като са предвидени и някои облекчения.

В страната има близо 270 центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи. 2700 от местата в тях са запълнени, а свободните са 580.

Последвайте канала на