Как разбирам „леви цели с десни средства“?

„И защо толерансът за кабинета е важен“ – това е нещо като подзаглавие, но го сложих тук по чисто стилистични причини. 

Защо е важен? Почвам отзад напред. Защото и Юрген Клоп да дойде в някой беге отбор, чудеса няма да може да направи за раз-два-три-готово. Когато си се окопал в толкова боклук, ръждясала корупция и мръсотия, ти трябва не да търсиш и най-малкия кусур на тия с лопатите, дето са дошли да те отрият, че им били смешни прическите примерно или, че лопатите им са криви, а да си затвориш устата, че да не падне нещо в нея. 

Не, не, не се притеснявай, това не е възхвала на новите управляващи. Не ми иде отвътре да го направя. Политиката е мръсна игра и те тепърва ще са изцапани. А и наличието на бесепари, горди наследници на червената номенклатура в управлението, не ме радва, но, уважаеми избирателю, това е твоето решение. 

Просто заявката от новите е за повече нормалност и започва да ми мирише на оптимизъм – нещо ново за мен. 

Харесва ми, че на старите (за пръв път) им треперят краката. Досега всеки нов е идвал с обещания на старите да им… да ги… да провери… да това… да онова… И всичко си е било по старому, всички са били спокойни. Сега, за пръв път, има треперещи крака и смут. Не е малко. Значи нещо се прави. Само дано не се окаже, че форсираме двигателя на празни обороти. То ще си покаже. 

Ако не се справят, ще трябва и те да си ходят. Но имам странното чувство, че Преходът май започна да свършва. Обикновено съм прав с песимистичните прогнози, айде – веднъж да позная и с оптимистична. 

А сега към основното – как разбирам „леви политики с десни средства“? 

Ето така:

Те няма да са „леви“, като левите на соца. Не говорим за съветско робство, нито за крепостничество, каквото ни бяха насадили тук ребятата. В България, а и в повечето страни, пострадали от червения ботуш на съветския социализъм, думите, започващи със „соц“ (иализъм, иално), носят спомени за ужас и терор. Тук „лявото“ и „социалното“ са равни на терора, Белене, лагерите, ватенките с власт, каскетите, убийствата и т.н. 

„Леви“ по света означава, например, ако си работник, да има закони, които те пазят от работодателя, за да не те експлоатира до смърт срещу жълти стотинки. Значи да имаш здравни осигуровки, с които да можеш да си позволиш лечение. Значи да можеш да си позволиш почивка и нормален живот. Значи защита за малцинствата. 

Това нещо в България липсва. 

Как ще се осигури с десни политики? Бизнесът се освобождава от тежестта на държавната корупция и нелоялната конкуренция, родена от желанието „наши“ фирми да изяждат другите. С това започва да може да си плаща и осигуровките, и данъците. Служителите са доволни, в хазната има пари, те отиват за социални дейности. Заплатите се вдигат, парите се вливат в икономиката, хората вдигат жизнения си стандарт и започват да живеят по-спокойно. Живеейки по-спокойно, престават да се тревожат за насъщния, а минават на следващото ниво и започват да инвестират вниманието си в, например, културни ценности, създават популярно съдържание, което се търси отвън, с което популяризират страната, това се осребрява под формата на чужди туристи. Нещата са навързани. 

Подобряването на бизнес средата се оказва доста социална политика. Когато хората са спокойни и щастливи, това, за мен, си е лява политика, постигната с десни средства. И това е само един пример. 

Друг пример: когато всички гракнат срещу малцинствата, че не работят или, че са „социални паразити“, пренебрегват факта, че те са жертва на социална дискриминация, защото: едно, че никой не ги иска около себе си, заради нискообразования си расизъм, второ, че те са бедни и социално неграмотни, защото държавата и обществото не са им дали първоначалното побутване да се интегрират – образованието. Ето ви образование, образовайте се! А пари за учебници, за дрехи, а фактът, че те наричат с нарицателни и обидни епитети? А фактът, че родителите ти са неграмотни и социално неадекватни индивиди, научени от поколения, че тази е тяхната съдба тази ще е и твоята? 

Образованието и работата за тях са нашата инвестиция в равнопоставено и нормално функциониращо общество без конфликти. За целта трябва да се вземе от мафиотските структури, които са монополизирали връзката с малцинствата, и да се въведе нормална система за финансиране на интеграцията и образованието. И един ден образованото малцинство ще стане самодостатъчно и няма да има нужда от помощи. Когато имат работа и бизнес в ръцете си (не като сегашните „бизнеси“) ,техните пари ще финансират тяхното израстване. 

Има още много примери, но най-важното е, че левите политики с десни средства са възможни и се практикуват в най-развитите страни в света, като Скандинавските и Канада, а не са повод за измисляне на фейсбук смешки, базирани на лингвистични акробатики. Знам, че на някои от вас не ви харесва, но колкото и вицове да измислите, няма да промените модела, по който се движи цивилизацията. 
 

Последвайте канала на