Какво става, когато цяла Европа (и светът) измре от ваксините и само българите се спасят?

Всички прилики с действителни лица и събития са напълно случайни. Това е плод на фантазията и въображението… но не на автора, а най-вече на читателите. 
Ако приемете някаква част от прочетеното за истина, моля незабавно потърсете помощ.

Дългият коридор беше слабо осветен, повечето лампи не работеха, висяха от тавана с изтръгнати кабели, само тук-там имаше по една-две работещи крушки, които се клатеха голи. Разрухата беше обзела цялата сграда. В края на коридора се намираше контролната зала, вече напълно ненужна. Сега се използваше просто като едно гнездо. 

Бил Гейтс се беше сгушил в единия ъгъл и се опитваше да се стопли, горейки стари вестници, а Сорос се опитваше да поправи старите си счупени очила с тиксо. Тъкмо ги залепи и ги сложи обратно на носа си. Едното стъкло беше разбито и приличаше на малка стъклена паяжина. Сорос погледна през него и премигна. 

- Беше прав, Бил – каза Сорос, - направихме грешка с тези хора. Българите не могат да бъдат победени. И рептилите ни изоставиха, и извънземните господари, и сатанистите, всички… Станахме безполезни, победиха ни – казвайки последното, Сорос потупа ядно с длан един от неразпечатаните кашони с надпис „Ваксини с чипове за поробване“. Около него имаше още стотици такива, неразпечатани, така и невлезли в употреба. 

На стената над него се мъдреше мърляв портрет в счупена рамка на рептил с пентаграма на шапката, който държи умалено копие на 5G антена. Сорос се ядоса и удари портрета с ръка. 

- О-о-ох… - извика той от болка, а рамката падна и се разби на земята. 

Бил Гейтс го изгледа безизразно и продължи да пали вестници на пода, за да се сгрее. 

Междувременно, на другия край на света:

Гошо фон дьо Чепръчевски, губернатор на Чепръчевска област тъкмо приключваше с почистването и лъскането на медалите си, спечелени в последните две световни войни – Третата и Четвъртата, известни като Антиваксърската и Междусъюзническата антиваксърска. Гошо от Чепръчево беше известен като човек на традициите, затова, като излъска и прибра и последния си медал, на който пишеше „За специални заслуги в битката срещу ваксините“, си нахлузи галошите и отиде до външния нужник. 

Докато вървеше и се наслаждаваше на лехата с мушкато, се замисли именно за думата „нужник“, която преводачът на биографията му намираше за трудна за превод на който и да било език.

Биографията му беше хит в световен мащаб и именно затова – от политическа коректност – се смяташе за необходимо да бъде преведена на поне един-два други езика, различни от българския, макар сега мнозинството хора на планетата да говореха български. Всички оцелели шест милиона и сто и двайсет хиляди човека говореха български. Шестте милиона си бяха българи и това им се водеше майчин език, а на другите се наложи да го учат набързо, колкото и да се опъваха и да недоволстваха, че им е много труден. 

Чепръчевска област се простираше от Хелзинки до Истанбул и се водеше разделителна линия между западното и източното полукълбо на България. 

Може да се каже, че хората имаха късмет с това Гошо фон дьо Чепръчевски да е губернатор там, защото той беше традиционалист и налагаше строги мерки. Беше забранил самолетите да прелитат над областта, за да не се заиграва с риска да го пръскат пак с кемтрейлс (мръсните предатели не спят, трябва да си бдителен!), всички антени бяха изтръгнати, защото не се знае коя хвърля петджи и коя – не. Телевизионни, радио – всички бяха посечени. Хората се върнаха към традиционните методи на развлечение и събиране на информация – седенките, селските панаири и пътуващите търговци, които носеха новини от света от близо и далеч. 

Приготовленията именно за ежегодния панаир в столицата Чепръчево течаха с пълна сила в момента, но фон дьо Чепръчевски изпитваше известни затруднения, защото в областта му върлуваше епидемия от туберкулоза и полиомиелит, след като беше забранил всички ваксини, за да спаси страната си от робството на чипиращите рептили. 

Въпреки това не ги оставяше да падат духом. Осигури духови оркестри да се грижат за веселото настроение и повдигането на морала по места, а за на който не му се вдигаше моралът или духът, осигури и патрулиращи милиционери с електрошокови палки. Беше установил, че електрическият заряд прави хората приповдигнати и помага за настроението. 

И така – макар и с известно забавяне – ежегодният панаир беше приготвен и жителите на Чепръчевска област, и по-конкретно на столицата Чепръчево, се приготвиха да посрещнат гости от близки и далечни краища на България – от Калифорния до Токио. 

- Другаре, добре сте дошли! – започна тържествено речта си фон дьо Чепръчевски, разпервайки тържествено ръце. Направи многозначителна пауза, колкото да успее да дари всекиго с чара на усмивката си, и продължи: - Днес, както знаете, е годишнина от победата над империализъма на Генерал Гейтс и лейтенант Сорос, както и над техните рептилски, сатанински и извънземни господари, които успяха с едно натискане на копчето да заличат цялата човешка раса. Цялата, другаре, но не съвсем… - засмя се фон дьо Чепръчевски, показвайки ред и половина здрави зъби, нещо, за което знаеше, че всички му завиждат. – Нека празненствата започнат, а най-напред: нека чуем новините, които ни носят нашите най-лични гости от близо и далеч. Да започнем с по-отблизо. Другаря с очилата, заповядайте да прочетете… - направи жест, с който подканяше някакъв дребничък тип да се качи на сцената зад микрофона. 

Той се качи, намести си очилата, покашля се, за да си прочисти гърлото и се зае да чете:

- Поради непредвидени обстоятелства… - поде той – Откриването на магистрала „Хемус“ се отлага с още една година! – пак се покашля и си намести очилата. Тълпата ахна, повечето от тях бяха закърмени и отрасли с историята за „Хемус“ и храбрите строители. Всички знаеха песните и легендите, и книгите… 

- В международните новини – продължи четящият, - Комисия от учèни завърши изследването си за ползите от петджито и можаха да заключат, че… - той не успя да довърши изречението си, защото беше повален от ниско летяща тухла. 

- Така, така… - каза фон дьо Чепръчевски, изтупвайки дланите си една о друга от тухления прах, - Да не се отклоняваме, това не е цензура, другаре, това е редакторска намеса. Сега да видим какво се случва в света на спорта – каза той и покани госта със спортните новини да се качи на сцената. Човекът запристъпя нервно от крак на крак и прегледа набързо листовете, които си беше приготвил. Измъкна два от тях, смачка ги и ги изхвърли. Усмихна се, фон дьо Чепръчевски му се усмихна в отговор и го подкани да не се разтакава повече. 

Така си продължи ежегодният панаир. 

Междувременно, на другия край на света:

- Имам нов план! – викна Сорос и в очите му блесна надежда. 

- Какъв? – вяло попита Бил Гейтс. 

- Ще измислим ШЕСТ джи и ще ги напръскаме с нова болест… - поде той, но  Бил Гейтс стана, приближи се до него, гръмна му един шамар, свали му очилата от лицето и ги стъпка. 

***

А ETO KAK започна всичко:

Извънземен план за завладяването на България от Бил Гейтс, Сорос и рептилите

Последвайте канала на